Голямата българска актриса Цветана Манева днес празнува 70-годишен юбилей.
В предаването "Усещане за жена" по TV7 тя разказа за голямата си любов - Явор Милушев и за отговорната ролята на преподавател. Най-голямата й опора е съпругът й, за него тя говори с голяма почит и нежност: Ако не беше той и неговото отношение към мен, нямаше да доживея толкова години, убедена е Цветана. Тя разкри формулата на дългата им и силна любов - взаимно осъзнават стойността на другия: Има някакво въодушевяващо доверие в това, което представляваме. Това, че винаги сме искали да сме достойни за другия. Между нас е въпрос на зачитане свободата на другия.
Актрисата сподели, че не изпълняват формулата-клише - две половинки, които правят едно цяло. Ние сме две цялости, които могат да съществуват в хармония и в доверие. Той ме научи да не ревнувам, защото ревността е това да се унищожиш от собствената си глупост, каза Манева.
На въпрос за професията й на преподавател и актриса, която респектира с присъствието си, Манева обясни, че често студентите й прекомерно се притесняват в нейно присъствие. "Нямам затруднения да ги разбирам и да общувам с тях. По-скоро те имат проблем,защото винаги се извиняват с чувството си за респект, но това е част от защитната им реакция", каза още актрисата.
Тя смята, че колкото повече неща научат за йерархията, колкото повече познание съберат, толкова по-лесно ще застанат пред по-висшестоящите от тях като пред равни. Учи ги да вярват в себе си. За да добие сърдечна интелигентност, човек трябва да има първо базова такава и то не събрана от интернет, а получена от книгите и досег с постиженията в изкуството и литературата - това е виждането на актрисата.
На въпрос раждат ли се стойностни личности, Манева отговаря с присъщата си категоричност: "Времената раждат и герои, и личности, и предатели, проблемът не е във времето, а в ценностната система. Дали се котира, че си личност - не, разбира се. Живеем в прекалено материален свят, прекалено много са изкушенията. Личност се изгражда трудно. Изисква невероятна последователност, посвещение, хората, с които общуваш, живееш, да гледат на теб като на стойност. Както например, Явор гледа на мен или аз на него." /БГНЕС
Вашите коментари