През последните години фондация „Америка за България" се превърна в един от най-големите спонсори на българските медии.
Неправителствената организация е раздала над 5 млн. лв. на медии, свързани най-често с кръга „Капитал". Това е една от основните констатации на доклада по проекта „Темите табу в българските онлайн медии" на германската фондация „Фридрих Науман" и Института за модерна политика.
Твърде малко се знае за финансирането на изданията на „Икономедиа", "Медиапул", БНТ и други по-малки от фондация „Америка за България".
В началото на 2012 г. стана ясно, че изданията на Иво Прокопиев - „Дневник" и „Капитал" са финансирани с 3,3 млн. лв., информационно - аналитичният сайт „Медиапул" с 1,2 млн. лв., държавната телевизия БНТ с 500 000 лв., сайтът „Редута" с 90 000 лв. и списание „Едно" с общо 600 000 лв.
Простата сметка показва, че за много кратък период от време „Америка за България" е раздала 5 млн. лв. само на няколко медии.
Сумата е значително по-малка от средствата, които българската държава раздава като рекламодател на медиите за популяризирането на европейските оперативни програми, заяви Иво Инджов от „Института за модерна политика".
В доклада се отчита, че в периода юли 2009 - март 2013 г., когато на власт е ГЕРБ и Бойко Борисов, политическият натиск върху медиите става много по-силен е целенасочен.
Той се е реализирал по три направления. Първото е по линия на близките отношения на министър - председателя със собствениците и главните редактори на медиите.
Тази близост обяснява защо най-големите издания информираха обществото безкритично на дейността на правителството и най-вече за миналото на премиера. Вместо да информират - те се стремяха по всякакъв начин да разкрасяват образа му, каза още Инджов.
Втората линия на държавния натиск са били телефонните обаждания на министри и депутати от ГЕРБ в редакциите на различни медии с цел повлияване на осведомяването им по определени теми и проблеми.
В интервюта самият Борисов си е признавал, че когато не е доволен от дадена новина, се обажда в телевизиите или праща sms- и на съответния журналист.
Третата линия за притискане на медиите от ГЕРБ е фактът, че заради икономическата криза държавата се превърна в най-големият рекламодател.
Определени медии бяха щедро финансирани по линия на популяризирането на европейските оперативни програми.
От „Института за модерна политика" предполагат, че това финансиране е довело до промяна в редакционната политика на изданията.
Изследването на поведението на онлайн медиите през 2012 г. е направено чрез търсачката „Гугъл". Основният извод е, че освен широко разпространената практика на „забранени теми и личности", журналистите от изданията доброволно си налагат и „автоцензура" по спорни събития.
В доклада се констатира още, че българската журналистика е загърбила призванието си да информира безкритично обществото и се е превърнала в „поданическа".
В класацията на темите табу в медиите присъстват финансирането на медиите, предполагаемото тъмно минало на Бойко Борисов, фалшификациите на президентските и местни избори през 2011 г., икономическите групировки, антипотребителските практики на банките и мобилните оператори, злоупотребите и корупцията в МВР и ДАНС, „Инвестбанк" и капиталовата й ликвидност, ромите, гейовете, Държавния резерв, договорите на България с „Газпром", екологичните безобразия в Средногорието, скандалите с дюните по Черноморието, даренията в МВР и т.н. /bnews.bg
Вашите коментари