"Българското печели винаги - няма българска душа, която да не се стопля от звук на гайда и от заричането с "речено-сторено", а това става с истина. Старите българи казват, че когато изречеш истината, тогава ти се сбъдва промяната в живота".
Да, тези мъдри слова не са на някой изстрадал, беловлас мъченик на прехода, а от една красива и очарователна млада дама - Размари де Мео, която пъргаво обикаля около шатрата си, пълна с изписани речни и морски камъни, керамични плочки със запомнящи се послания на традиционния фест "София диша", предаде репортер на БГНЕС.
Днес празникът е на столичната улица "Ангел Кънчев" и човек си мисли, че софиянци са си дошли за един ден от морето, за да бъдат тук. Розмари де Мео не се притеснява, че изкуството, което практикува има езически смисъл, нима когато ти пожелая нещо хубаво не те лекувам или ако ти кажа нещо с омраза не те разболявам, пита тя.
Акцентът на "София диша" е върху литературата и духовността. Георги Господинов, един от най-популярните и тиражни писатели, е също тук и пред него се е проточила дълга опашка за автографи, ред чака и столичният кмет Йорданка Фандъкова. Тя си е избрала две от най-новите му книги, а в момента чете "Физика на тъгата", от същия автор.
"Младите български писатели мисля, че са в унисон с реалността и ни правят понякога малко тъжни", сподели Фандъкова пред БГНЕС. Кметът категорично преценява проекта "София диша" като успешен. Това е фестивалът на софиянци, допълва тя. Точна на централните софийски улици става срещата между творците и техните почитатели в летните месеци, а не в артистичните кафенета и книжарници, е нейното мнение. "Невидимите кризи са всички онези, при които не си говорим, когато си говорим за пари", сподели пред камерата ни и самият писател Георги Господинов, когато го попитахме за книгата му с това заглавие - "Невидимите кризи". В крайна сметка всяка дълго продължила финансова криза става екзистенциална, лична рано или късно, опира до човека, коментира той.
Словото и литературата днес са навсякъде по "Ангел Кънчев" - в градинката поет рецитира стихове, до него на скромна масичка свои произведения, напечатани на ксерокс, раздават неиздаваните млади поети, нарекли себе си "писатели без книги". Боби Петров ни разказва за себе си и за своята "опитомена градска самодива", казва, че никога не би се отказал да пише, че това го прави хармоничен и смислен като човек. До него са Нинко Кирилов, Александър Димитров, Мария Куманова и др., които, може би, мечтаят един ден също като Георги Господинов да дават свои автографи на опашки от хора.
"София диша" сред артистични бижута, цветя от хартия и всичко, което си помислите като плод на човека с въображение, но днес диригент е словото. /БГНЕС
Вашите коментари