Коронавирусите се свързват с клетките посредством белтъци, които обвиват вирусната частица и формират прословутата им „корона“. Белтъците имат форма, подобна на глави на топлийки и се наричат S-белтъци (от английското spike, тоест шип).
При новия коронавирус SARS-CoV-2, S-белтъкът се свързва с клетъчния ензим ACE2, който се намира в клетъчната мембрана. Вече е известно по какъв начин и на кое място S-белтъкът се свързва с ACE2 и се правят опити короновирусът да бъде „разсейван“ от молекули-примамки, които да не му позволяват да атакува клетките.
Най-добре е, обаче, имунната ни система навреме да разпознава наличието на коронавируса и да започне да го унищожава. За целта са необходими антитела, които да се свързват с вирусния белтък и едновременно с това да подадат сигнал на имунните клетки, че е нужна намесата им. Казано по друг начин, имунната система трябва да се научи да изработва антитела срещу коронавирусния белтък, а ако се бави с изпълнението на тази задача, следва да ? се помогне чрез ваксина. Ваксините, както е известно, са или полужив патоген, или някаква цяла или част от негова молекула, по която може да бъде разпознат. Когато на обучено полицейско куче дадем да подуши предмет от издирван човек, то знае какво следва да прави; при ваксинирането правим същото, като показваме на имунната система част от патогенния организъм, който следва да бъде разпознат и унищожен.
С новия коронавирус точно тук възниква проблем: „короните“ му са покрити с малки въглеводородни молекули – гликани. Те обвиват S-белтъците, така че антителата не могат да се свържат с тях (а в самите гликани е твърде малко специфичната молекулярна информация, за да могат да бъдат разпознати). Затова учените търсят... пълният текст, снимки и анимация>>>
Вашите коментари