Международен екип от учени е завършил първата 3D виртуална реконструкция на гръдния кош от най-пълният откриван до момента скелет на неандерталец.
Дигиталната реконструкция дава възможност да се изследва начина, по който този древен хуманоид се е движил и как е дишал.
В екипа участват изследователи от университети в Испания, Израел и САЩ. Те се фокусират върху торакалния тракт от скелета – гръдния кош и частта от гръбнака, които образуват кухината, в която се разполагат белите дробове. Изследването е проведено с помощта на компютърна томография на останките на мъжки скелет, обозначаван в каталозите като Kebara 2. Останките са на около 60 000 години. Компютърната томография на фрагментите от скелета позволява да се създаде точен 3D-модел на гръдния кош, който е доста по-различен от отдавна наложилия се образ на сгърбен, варелоподобен „пещерен човек“. Заключенията подсказват, че се касае по-скоро за индивид с по-голям капацитет на белите дробове и „по-изправен“ гръбнак, отколкото е при съвременния човек.
„Формата на гръдния кош е ключ към разбирането ни как неандерталците са се движили сред своята среда. От нея можем да разберем какво е било дишането им и как е подпомагал пазенето на равновесие“, обяснява Азир Гомес-Оливенсия от университета на Баската територия, който е водещ автор в изследването. Патриция Крамър, съавтор в изследването и професор по антропология в Университета във Вашингтон добавя, че начинът, по който се е придвижвал неандерталецът, може да ни подскаже какви са били способностите му да оцелява в средата с ресурсите, с които разполага. „Неандерталците са тясно свързани с нашия вид посредством... пълният текст, снимки и видео>>>
Вашите коментари