Защо татаро-монголите, покорили огромни територии в Евразия, неочаквано прекратяват похода си към “последното море” и пощадяват Западна Европа?
Този въпрос е един от важните исторически проблеми, който и до сега остава без единодушно прието обяснение. Наскоро учени, опирайки се на летописни източници и “архивите” на самата природа (годишните кръгове на дърветата), пресъздадоха климатичните условия в Източна Европа и посочиха решаващата роля на природните фактори в стратегията на монголите. Студената и дъждовна пролет на 1242 година, заблатяването на Среднодунавската равнина заедно с опустошаването на региона е препятствало снабдяването на армията им, затова са решили да не рискуват и да се върнат в степите, откъдето са тръгнали. За връзката между климата, политиката и военната стратегия през XIII век историците са изложили вижданията си в статия за списание Scientific Reports.
През 1221 година Чингис хан си поставя за цел да покори половците и да достигне до Киев. Но към изпълнението на този план монголите пристъпват едва по времето на сина му Угедей хан, след като курултаятът (“конгрес” на хановете) от 1235 година решава да пристъпи към действия. На запад войските поемат под предводителството на Бату хан, внук на Чингис хан. Вторият командващ е опитният пълководец Субедей. Двамата водят... пълният текст и снимки>>>
Вашите коментари