За възможността да съществуват т.нар. “черни дупки” пръв се замисля английският естествоизпитател и геолог Джон Мичъл през 1784 година.
Той предположил, че в космоса може да съществуват недостъпни за наблюдение обекти: масивни тела, чието гравитационно притегляне е толкова голямо, че скоростта, необходима за преодоляването му (т.е. втора космическа скорост), е равна или по-голяма от скоростта на светлината. През XIX век идеята за небесните тела, невидими заради огромните си гравитационни сили, не предизвиква интереса на учените, но през XX век изследванията по този въпрос продължават с бързи темпове.
Според общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, при раждането на Вселената е възможно да са се появили първичните черни дупки, някои от които (с начална маса от 1012 кг според теоретичните изчисления) трябва да завършват “изпаряването” си в наше време. Тъй като интензивността на изпаряване расте с намаляване на размера на черната дупка, то последните стадии от съществуването й трябва по същество да приключват с взривяване... пълният текст и видео>>>
Вашите коментари