Отдавна е известно, че на Луната има множество кратери, в които се срещат огромни количества лед. При огряването им от Слънцето, ледът започва да се изпарява, а с понижаването на температурата при “залез” протича обратното замръзване на водните пари.
Денят на Луната обаче продължава цял месец по земните стандарти и така водните молекули имат достатъчно време, аз да акумулират нужната им енергия, за да преминат от твърдо в газообразно състояние. Според планетолога от NASA Тим Ливънхуд, това може да помогне при колонизацията на естествения спътник на Земята.
“Когато лунната повърхност е обърната към Слънцето, може да се покрие част от нея с прозрачен купол. Слънцето ще превърне леда във водни пари, след това парата ще замръзне отново, и за нас остава само да съберем получените ледени кристали и да ги разтопим”, обяснява идеята си Ливънхуд.
Изчисленията на планетолога сочат, че от един квадратен метър от покритата с лед лунна повърхност може да се получат около 190 милилитра вода. “Обемите са относително малки, сравнено с онова, което може да се добива от лунните полюси, но в нашия случай ще можем да добиваме вода с минимални енергийни разходи. Просто ще ни е нужно търпение”, смята Ливънхуд.
Вашите коментари