Прокрастинацията (отлагането на извършването на дадена работа за “когато й дойде времето”) краде от времето ни, когато ни се наложи да се подготвяме за значими събития в живота, да спестяваме пари или да вземаме важни решения.
Американски учени твърдят, че са намерили начин да се справим с отлагането да свършим нещо.
Мислете за бъдещето като за настояще – това гласи краткият вариант на съвета, който дават изследователи от Университета в Южна Калифорния. “Изследването ни показва, че хората не започват да действат за постигането на дадена цел, ако не чувстват, че бъдещето е неизбежно. Ако възприемате някаква задача като “днешна”, а не като отбелязана в календара бъдеща дата, няма да си позволите да отлагате изпълнението й”, казва ръководителят на проекта Дафна Ойсерман.
В първата част от изследването учените са поставили задача на 162 участника да си представят, че се готвят за събитие, което им предстои в бъдеще – например, сватба или важна презентация за работа, като са записвали след колко време според участниците трябва да се случи това събитие. На случаен принцип пред участниците в експеримента е поставено условието да мислят за времето до “настъпването на събитието” в дни, месеци или години.
Изследователите установяват, че участниците в експеримента, които трябва да мислят в дни, казват, че събитието ще се случи средно с 29,6 дни по-рано, отколкото онези, които трябва да кажат месец.
Във втората част на изследването учените проверяват, влияе ли усещането за време на плановете да се започне дългосрочно спестяване. На 1100 участници е поставена задачата, да си представят, че трябва да започнат да пестят пари за обучение или за пенсия. В първия случай на част от участниците е задавано условие, че им предстои да постъпят в колеж след 18 години, а на други – след 6570 дни. Във втория случай – че ще се пенсионират след 30-40 години или след 10 950–14 600 дни. Участниците, на които сроковете са представяни под формата на дни, посочват, че планират да започнат да спестяват четири пъти по-рано, отколкото онези, на които сроковете са съобщавани като години.
Проведени са допълнителни тестове за да се потвърди, дали участниците в експеримента са възприемали важността на дългосрочното спестяване. Всички изпитвани са показали, че разбират отговорността на задачата, но онези, които са мислили в дни за срокът, след който трябва да постъпят в колеж или да се пенсионират, са се усещали по-обвързани с бъдещето и са изразили готовността си доброволно да започнат да спестяват по-рано.
Вашите коментари