В източната част на Мала Азия, на територията на съвременна Турция, се намира провинция Кападокия. Археолози съобщават, че на това място е открит гигантски древен подземен град, в който е можело в случай на нужда да се скрият почти 20 000 души.
Градът на практика е огромна пещера, чиито стени са от относително пластичната вулканична скала – туфа. В стените на пещерата са издълбани повече от 250 малки убежища, в който да се скрият хора.
Пещерата е открита под хълма на замъка в Невшехир и се предполага, че датира от ранната византийска епоха. Регионът си остава не много добре проучен, но по първоначални данни от изследванията, новооткритият подземен град може да си съперничи по размери с Деринкую – най-големият подземен град от откритите до днес.
Откритието е направено случайно. През 2013 година започва събаряне на стари сгради. По време на разрушаването им строители попадат на някои от входовете към мрежа от тунели и стаи. Проектът е замразен и градските власти канят археолози и геолози, за да изследват района.
Кметът на град Невшехир Хасан Юнвер разказа: “Първият жокер за произхода на подземната мрежа открихме в старинни документи. В тях се описват 30 големи тунела, по които водата е докарвана за града”.
През 2014 година учените откриват многоетажната структура от жилищни помещения под земята. Освен “спални помещения” в подземния град е имало и кухни, винарни, занаятчийски работилници, а всички етажи са свързани помежду си с безбройни стълбища. Археолозите са открили множество артефакти – каменни кръстове, мелничарски камъни, както и останки от най-различни керамични изделия. Анализите сочат, че града активно е използван от жителите на Невшехир от ранната византийска епоха чак до времето на османските завоевания.
До днес археолозите и геофизиците са извършили системно картографиране на площ от над 4 квадратни километра. С помощта на сеизмична томография и измерване на геофизичното съпротивление учените са определили, че общата площ на града може да се окаже над 460 000 квадратни метра, а някои от тунелите слизат на 113 метра под повърхността. Ако данните бъдат потвърдени при разкопките, то рекордът на подземния град Деринкую вече ще е надминат.
“Все още не сме на 100% сигурни в анализите си. Засега не можем да твърдим със сигурност колко голям е подземния град на Невшехир, но изследванията ни ще продължат до изясняване на това”, казва водещият в изследванията Мурат Гюляз, директор на Музея в Невшехир.
Също както и при Деринкую, подземният град Невшехир има система за водоснабдяване и подаване на чист въздух от повърхността. Така криещите се са можели да живеят под земята много дълго време. Историците предполагат, че когато над града е надвисвала заплаха, жителите му са прибирали животните и запасите си от храни и са се спускали в подземния град, като входовете са били скривани зад големи каменни “врати”. Оставали са там, докато отмине опасността.
По време на първите вълни на разпространяване на християнството Кападокия е обект на чести набези от страна на мюсюлманските завоеватели, които се опитват да получат пълен контрол над целя Анадол. Набезите започват около VIII век, а само няколко столетия по-късно провинцията е обект на атаки от страна на селджуките. В крайна сметка, както е известно от историята, Мала Азия попада под управлението на Османската империя.
Вашите коментари