В петък (т.е. само след няколко часа) астероидът 2014 YB35 стремително ще се размине със Земята. Някои жълти сайтове от дни насам вещаят със смразяващи кръвта заглавия какви ли не апокалиптични последствия. Спокойно, нищо значимо няма да се случи.
Разминаването ни с 2014 YB35 изобщо няма да е близко. Притеснителен е само един факт – астероидът е относително голям, но е забелязан съвсем наскоро.
Астероидите, които са достатъчно големи, за да може да се засекат от програмата за наблюдение на малки космически тела, периодично минават близо до Земята. Миналата година 20-метров астероид се доближи до планетата ни на дистанция по-малка от разстоянието между Земята и Луната. През януари тази година пък 500-метровият 2004 BL 86 “профуча” на дистанция три пъти по-голяма от тази до естествения ни спътник. В същият момент – 06:21 часа UTC (8:21 часа на 27 март българско време), когато 2014 YB35 ще се доближи максимално до нас, значително по-малък по размери астероид ще се приближи на още по-малка дистанция до Земята.
В най-близката точка от орбитата си до Земята, 2014 YB35 ще се намира на 4,5 милиона километра от нас. Това е 11,7 пъти разстоянието до Луната. Диаметърът на атероидът обаче е внушителен. Това не е 20-метрово “камъче”, а между 500-метрова и 1-километрова грамада. Такова нещо може да донесе “големи главоболия”, ако се сблъска със Земята. Едва ли ще се стигне до катаклизъм като измирането на динозаврите, но последиците от такава катастрофа ще са огромни. Хиляди километри около мястото на сблъсъка ще бъдат тотално унищожени, а при удара ще се освободи енергия, равняваща се на няколко хиляди от най-мощните ядрени оръжия, с които човек разполага. При сблъсък с такова тяло, в зависимост от мястото на удара, може да се очаква земетресение с такава мощ, каквато не познаваме до момента. Цунами, огнен ад за хиляди километри околовръст, киселинни дъждове и години под пелената на “ядрена зима” – всичко това са само допълнителни екстри, ако се стигне до подобна колизия.
Но този път ще се разминем “само” с някакви си 4,5 милиона километра. Следващият път 2014 YB35, пътувайки вече в обратна посока, пак ще се приближи до Земята, но няма да ни уцели отново – този път ще премине на 9 пъти по-голямо разстояние от това, на което обикаля Луната от Земята. После астеоридът отново ще “навести” земните владения през 2128 година.
Подобни преминавания на астероиди дават на учените много информация. През януари например, научихме, че астероидът 2004 BL 86 не пътува сам, а си има своя “малка луна”. Този път два от големите астрономически центъра ще наблюдават астероида – обсерваторията Goldstone в Калифорния и телескопа Аресибо.
Притеснителното при 2014 YB35 е “скрито” в първата част на каталожното му име. Астероидът е засечен едва миналата година, на 27 декември, ако трябва да сме точни. Откритието му е толкова скорошно, че все още не е получил окончателния си каталожен номер, а и все още се уточняват размерите му. Орбитата му го извежда отвъд орбитата на Марс и учените са наясно с периодичността, с която ще преминава край нас.
От 1998 година NASA провежда научна програма, чиято цел е да се каталогизират 90 % от всички близкоземни (т.е. такива, чиито орбити са близки до земната) астероиди, по-големи от 1 километър. И тук е притеснителното – обект, чийто размер е километър (или половин километър според други измервания) е забелязан едва през 2014 година. Което идва да ни подскаже, че дори и да постигнем целта на NASA, 90 все още не са 100%. Между другото, ако си търсите повод за притеснения, ето ви една статистика: годишно астрономите откриват средно по около хиляда космически обекта, способни “да нанесат щети в локални или до средно глобални мащаби”. За наша радост нищо от тези “способни да нанесат щети” не се кани да се удари скоро в Земята.
Вашите коментари