Канадски физици предлагат модел за развитие на Вселената ни, в който няма място за Големия взрив. Резултатите от изследването си авторите публикуват в списание Physics Letters B.
В разработката си физиците използват уравнението на Ландау-Рай Чаудхури, което е уравнение на Фридман (с което се описва еволюцията на еднородна и изотропна вселена в общата теория на относителността) с квантови корекции. Учените заменят в уравнението класическите геодезични траектории (така се наричат линиите, съединяващи две точки по сферична повърхнина) с квантовите траектории на Дейвид Бом.
Теорията за Големия взрив предполага, че Вселената е възникнала от хипотетична първоначална точка на сингулярност – точка, в която природните закони са неопределени. Такива сингулярности в класическата теория възникват при пресичането на геодезични линии. Траекториите на Бом не се пресичат една с друга и следователно в теорията, основана на тях, не възникват сингулярности.
Квантовите корекции към уравнението на Айнщайн учените интерпретират като внасяне на хипотетични кванти - нови частици (с маса не повече от един електронволт) в космологичната константа на Айнщайн, която описва нулевата енергия на физическия вакуум. Според авторите, тези частици изпълват Вселената под формата на кондензация на Бозе-Айнщайн и обезпечават нейното неограничено (в това число и в долния край на времевата скала) време на съществуване. Като перспективни кандидати за ролята на тези “нови” частици авторите на изследването смятат масивния гравитон (все още неоткрит квант на гравитационното поле) и аксиона. Последният също е хипотетична частица и позволява да се реши проблем в квантовата хромодинамика – липсата при експеримент на нарушаване в инвариантността на уравненията на теорията при едновременно огледално отражение и замяна на частица с античастица – нещо, което теоретично е възможно и следователно, би следвало да се наблюдава.
Бозе-Айнщайнова кондензация се нарича колективните образования от бозони (клас частици, към които спадат например фотоните – квантовете на светлината), намиращи се в основно състояние (т.е. с минимална енергия) и се проявяват като една микроскопична частица. Понякога Бозе-Айнщайновата концензация се приема за пето състояние на веществото – другите четири са твърдо, течно, газообразно и плазма.
Вашите коментари