Сеизмичните вълни помагат на учените да разгадаят най-дълбоката тайна на планетата ни – вътрешното й ядро.
С помощта на нов начин на използване на технологията за регистриране на земетресения, изследователска група от Университета на Илинойс, САЩ и Нанкинския университет, Китай, работеща под ръководството на професора по геология Сяодун Сун открива, че ядрото на Земята се състои от два слоя (външно вътрешно ядро и вътрешно вътрешно ядро).
“Въпреки че вътрешното ядро на Земята не е голямо – по-малко е от Луната, то притежава някои много интересни особености. То може да ни разкаже как се е формирала планетата ни, историята й, и да ни разкрие механизмите на различни динамично протичащи процеси. Именно ядрото формира нашето разбиране какво се случва дълбоко в недрата на планетата”, разказва професор Сун.
Изследователите използват сеизмичните вълни, генерирани по време на земетресения, за да сканират в дълбочина планетата. По подобен начин лекарите използват ултразвукови апарати за диагностика. Ядрото, разбира се, няма как да бъде директно изучавано, тъй като се намира на дълбочина от 5000 километра под повърхността. Екипът използва технология, която събира данните не от първичните трусове, а от т.нар. афтършокови земетресения – повторните трусове и сеизмично ехо от едно земетресение.
След като изучават данните, учените установяват, че вътрешното ядро не е точно такова, каквото си го представят геолозите. По-рано се смяташе, че вътрешното ядро е нещо като твърда топка, съставена от желязо и никел, и притежава някои комплексни структурни свойства.
Учените от САЩ и Китай откриват наличието и на вътрешно вътрешно ядро, което заема около половината от диаметъра на цялото ядро. Интересното е, че във външния слой на вътрешното ядро железните кристали са ориентирани и подредени по направление север-юг, а във вътрешния слой – от изток на запад.
Това, че кристалите във вътрешността се “държат” различно от “колегите си” от външния слой, показва, че вътрешното вътрешно ядро може да е изградено от друг тип кристали или от кристали, намиращи се в различна фаза.
Професор Сун обяснява: Наличието на две различаващи се една от друга структури в различни области, може да ни разкаже по нов начин за процеса на формиране на вътрешното ядро. Например, през историята на планетата ни вътрешната част на ядрото й е подлагано на резки промени и деформации. С други думи, за да се промени ориентацията на кристалите се е случило нещо много значимо по мащаби. Знаейки това, можем да разберем по нов начин как точно се е формирала планетата ни.
Статията за новия метод за изследване и неговите резултати е публикувана в специализираното издание Nature Geoscience.
Вашите коментари