По време на реставрационни дейности в Колизеума специалистите се натъкват на интересна находка – останки от номера. Изписаните с червени букви номера са обозначавали различните сектори в огромното съоръжение.
Системата е аналогична на тази, която ползваме и днес в големите зали.
Надписите са нанесени на арките на сводовете. По числата посетителите са се ориентирали за местата, съответстващи на социалния им статус.
Директорът на музея Розела Реа нарича находката изключителна, пише wantedinrome.com. Според думите й реставраторите не са очаквали след толкова векове да попаднат на надписи, изписани с боя.
Чинция Конти, която ръководи проекта по реставрация, подчертава, че откритието потвърждава преимуществата на избрания метод за почистване. Стените на Колизеума се мият с вода. Тя премахва наслояваните през годините прах и мръсотии, но не уврежда повърхностите.
Реставрационните работи по Колизеума започват през 2013 година. Стойността на проекта е 25 милиона евро. Парите са дарение от италианския обувен магнат Салди Тод.
Строежът на Колизеума започва през 72 година, по времето на император Веспасиан. Завършва по времето на император Тит през 80 година. Амфитеатърът е построен на мястото на езеро, което преди това е част от “Златния дом” на Нерон - незавършеният огромен дворец на императора.Със строежа на Колизеума Веспасиан символично връща на народа земята, присвоена от Нерон. Смята се, че средствата за строежа Веспасиан получава от плячката, която получава след победите в Юдея.
Отварянето на Колизеума става с грандиозни по мащабите си игри. В първия ден на арената освен гладиаторски битки и морско сражение, са изклани 5 хиляди диви животни, докарани от всички краища на империята.
Колизеумът дълго време е “националната” арена за зрелища. През 405 година император Хонорий забранява гладиаторските боеве, защото противоречат на духа на християнството. Битките с животни обаче продължават почти до смъртта на Теодорих Велики (регент на Италия между 493–526 година).
Колизеумът побира до 50 хиляди зрители. 80-те входа, които са равномерно разпределени по целия му периметър, позволяват да се запълни за 15 минути. Напускането на амфитеатъра става още по-бързо – само за 5 минути. Четири от входовете са само за знатните римляни и отвеждат до най-ниския ред от амфитеатъра. Местата са запазени за императора, семейството му, сенаторите и представителите на жреческото съсловие.
Над тях, на три етажа, се намират трибуните за редовите граждани. В първия етаж (20 реда) са местата за представителите на градските власти и конническото съсловие. Вторият етаж (16 реда) е отделен за плебса – римските граждани, които имат право да носят тога. Третият етаж е за хората от най-низшите слоеве. Най-горните редове са за правостоящи. До тях са допускани градските бедняци, имигрантите или робите. През различни периоди в Колизеума са налагани забрани за посещения от жени. Когато пък са допускани, на някои от представленията е било задължително да гледат от последните редове.
В представите ни Колизеумът е свързван и с гоненията срещу християните. Смята се, че на арената му са убити много последователи на Христос. Донякъде на тези представи се дължи оцеляването на древния амфитеатър. Папа V през XVI век предлага около Колизеума да се проведе кръстно шествие, защото по него мнение, арената на съоръжението е напоена с кръвта на мъченици. В средата на XVIII век папа Бенедикт XIV поставя на арената няколко кръста. През 70-те години на XIX век кръстовете са махнати, с което се слага край и на властта на Ватикана над Рим. При Мусолини на арената отново е издигнат кръст, който и до днес си е там.
В същото време няма запазени никакви сведения за мъченическата смърт на християни на арената на Колизеума. Гоненията срещу християните в империята на няколко пъти се ожесточават, но също толкова бързо утихват. При това преследването им не е в религиозния смисъл, какъвто ние си го представяме. Християните са обвинявани не заради религията, която изповядват (в този смисъл римското общество е сред най-либералните), а заради отказа им да участват в изпълнението на традиционни за Рим държавни обреди.
Вашите коментари