Поривът на съвременните семейни двойки да се разделят след 4 или 7 години брачен живот, е обусловено от аналогичното поведение на нашите предшественици, смята американският антрополог Хелън Фишер.
Изводът си тя прави докато събира материали за книгата си “Анатомия на любовта: естествена история на моногамията, изневярата и развода”.
Хелън Фишър анализира данни за разводите в различни страни и обръща внимание на едно сходство: въпреки че средната продължителност на браковете е седем години, разведените двойки най-често се разделят на четвъртата година след брака. Още по-забележителното е, че това се случва много често при двойки, партньорите в които са в най-плодовитата си възраст. Мъжете късат брачните договори на възраст между 25-29 години, жените – между 20-24 и 25-29 годишна възраст
Според биоложката, подобно поведение се дължи на отзвук от далечното минало на човешкото общество. В праисторически времена, в обществата на ловците-събирачи, жените са раждали – ориентировъчно – веднъж на четири години. На тази възраст децата са преминавали към възпитание от цялото племе, а родителите им са получавали възможността да си изберат нов партньор при желание. От еволюционна гледна точка тази стратегия позволява да се създава генетично разнообразие в потомството. Така “разводът на четвъртата година” може да се обясни като далечно ехо от ония праисторически времена.
Наблюденията над случващото се в природата пък, смята Фишър, могат да ни помогнат да намерим отговор на въпроса, защо много двойки се разделят, когато децата им пораснат. Изследователката дава за пример случващото се в животинския свят. Например, 90% от птиците формират семейни съюзи за раждането и възпитаването на потомството си, но пернатите остават заедно само до момента, когато техните пиленца отраснат достатъчно, за да се грижат сами за прехраната си. “Птицата, която мъти яйцата, би умряла от глад, ако партньорът й не се грижи да й доставя храна. Само няколко от бозайниците са в подобна ситуация. Например, млякото на лисиците е твърде воднисто и затова майката практически постоянно трябва да кърми малките. Така лисицата разчита на мъжкия да й донесе храна, докато тя е постоянно ангажирана с изхранването на лисичетата. Когато малките поотраснат и напуснат родителите си, то и те се разделят”, обяснява Фишър.
Антроположката обяснява още, че едва 5% от бозайниците създават семейни съюзи, за да възпитават потомците си. Сред приматите този процент е значително по-висок – 25% от видовете са моногамни.
Вашите коментари