Google Moon е чудесен инструмент, но както много полезни неща в интернет и той страда от недостатъчна защитеност срещу човешката глупост.
Доказателството за това твърдение – преди дни в YouTube се появи видео, дело на някой си потребител с никнейм wowforreeel. След дълго взиране в Google Moon, въпросният потребител си въобразява, че е забелязал на снимките от лунната повърхност силуета на вървящ човек.
Видеото вече е гледано над 3,5 милиона пъти.
Въпросната снимка обаче е показателен пример за психичното явление, наречено парейдолия. Под този термин се разбира склонността на психиката ни да “виждаме” лица или други познати ни фигури в произволни структури. Нещо, като да гледаш облаците и да ги оприличаваш на нещо познато – например, на котенца.
Тази ни способност сме наследили още от праисторическо време. Защото за предците ни е било далеч по-добре да им се привижда липсващият гладен лъв в близките храсти, отколкото да не го видят, когато е наистина наоколо им.
Подобно нещо се случва не за пръв път. През 1976 година сондата “Викинг” изпраща на Земята снимки на повърхността на Марс. На една от тях мнозина виждат “човешко лице”. През 2001 година друг, много по-съвършен апарат - Mars Global Surveyor - заснема въпросното място в много по-добра резолюция. Просто парейдолия, никакво лице няма на Марс.
Казано накратко, ако искате да раздувате тази откровена измислица, не можем да ви спрем.
Но можем да ви покажем, какво мислим ние за “човекът на луната” – ето това:
Вашите коментари