Вълната с абсолютно глупавото твърдение, че през този август ще сме свидетели на рядкото явление от пет петъка, съботи и недели в един месец, и че следващото такова “вълнуващо” събитие ще е чак след 823 години, набира скорост. Почти всеки трети потребител във Facebook е готов да повярва на подобни постове, без дори да си направи труда да провери дали има нещо вярно в твърденията.
Август е почти преполовен. Видяхме една супер Луна, а още две нощи може да се наслаждаваме и на “рядкото” (ежегодно) явление – звездният дъжд на метеорния поток Персеиди. Кой знае защо, тези две явления не са достатъчни, та към тях се добавя и добре забравеният и “отлежал” мит, че на 27 август 2014 година Марс ще бъде видим в нощното небе толкова голям, колкото и Луната.
Уви, нищо подобно няма да наблюдаваме.
Тази измислица се разпространява чрез електронната поща още от далечната 2003 година. От тогава почти винаги през август слуховете за необичайното "природно чудо" изплуват и започват да циркулират из какви ли не сайтове, представящи се за “научни” или поне за “търсещи нетрадиционното в науката”.
Но… ето я сериозната физика. Веднъж на всеки две години Марс достига до такава точка в орбитата си около Слънцето, която се нарича “противостоене”. В този момент Червената планета се намира – от гледна точка на наблюдателите на Земята – точно срещу Слънцето. Нагледно обяснено изглежда така: Когато Марс е в противостоене, ако разперите ръце и едната ви сочи право към Слънцето, то другата ще сочи към мястото, на което в този момент се намира Марс (няма как да я виждате, защото се предполага, че това ще се случва през деня и Червената планета в този момент ще грее някъде на небето за наблюдателите от другото полукълбо на планетата ни, за които в този момент е нощ).
През 2003 година Марс наистина се приближи рекордно до Земята. Предишното такова рекордно сближаване се е случило през 57 617 година преди новата ера. Следващият път, когато пак ще сме най-близо до Марс ще е през 2287 година.
През април тази година разстоянието между Марс и Земята беше минималното за последните шест години (от декември 2007 насам). Тогава между нас и Червената планета имаше 92 милиона километра дистанция. Горе-долу на същата дистанция ще се намират двете планети и на 22 май 2016 година.
Та, може ли Марс да изглежда толкова голям, колкото Луната?
Не, не може. Ако Марс се приближи на разстояние, достатъчно за подобно наблюдение, заради гравитацията, ще се случат катастрофални неща.
Диаметърът на Марс е два пъти по-голям от този на Луната. Следователно, за да може видимо да ни изглежда толкова голям, колкото нея, то той следва да се намира на разстояние два пъти по-голямо от това, на което Луната се намира от нас.
Но понеже е с маса девет пъти по-голяма от тази на нашия естествен спътник, то с гравитацията си от такова разстояние ще оказва около два пъти (е, не е съвсем точно) по-силно въздействие на Земята, отколкото Луната.
Разстоянието между Марс и Земята се променя постоянно. Планетите се намират най-близо, когато Земята се намира между Слънцето и Марс. Когато това се случи, то разстоянието между двете планети варира между 55 и 100 милиона километра.
И обратно – най-голяма е дистанцията между двете планети, когато Слънцето се намира между тях. В този случай, в най-отдалечените си точки от орбитите, Земята и Марс се отдалечават на почти 400 милиона километра.
Когато Земята и Марс се приближат на разстояние по-малко от 60 милиона километра, наричаме такова противостоене “велико”. Подбно нещо се случва на всеки 15 или 17 години. Последното “велико” противостоене се случи на 27 август 2003 година, а следващото ще бъде на 27 юли 2018 година. Тогава Марс ще “профучи” само на 58 милиона километра край Земята.
И така, да обобщим. Не се надявайте, че ще видите Марс с размерите на Луната този август. Ако го видите, ще е най-добре да се готвите за нещо наистина невиждано като катастрофа.
И не се плашете, че няма да изживеете отново петте петъка, съботи и недели в един месец. Ако не вярвате, погледнете календара за месец май 2015 година.
Вашите коментари