Специалистите от NASA, с помощта на телескопа “Хъбъл” неочаквано са се натъкнали на най-отдалечената до този момент “гравитационна лупа”. Светлината пътува от нея до нас 9,6 милиарда години.
Светлината, която тази галактика “увеличава” като лупа, пък идва от разположена още по-далеч малка спирална галактика – на 10,7 милиарда светлинни години от нас.
Kenneth Wong, един от учените, обявили за откритието, обяснява в прес съобщение на NASA, че тези космически “гравитационни лупи” не са чак толкова рядко срещано явление. Но откриването на толкова отдалечени от нас обекти си е нещо извънредно забележително.
“Гравитационните лупи” са галактики, толкова огромни, че играят ролята на увеличителни стъкла за онова, което се намира зад тях. Гравитацията им усуква и изкривява светлината, идваща от по-малки обекти, разположени още по-далеч от нас.
“Известни са ни стотици галактики от този тип, но те се намират относително близо до нас (по космическите мащаби)”, казва Wong. “Откриването на толкова отдалечена от нас “гравитационна лупа” може да ни помогне в разбирането за това, какво се е случило с тъмната материя в далечното минало. Като анализираме и съпоставим новите данни с такива, от наблюдаваните по-рано подобни галактики, ще можем да разберем как се е променяла с времето тъмната материя”.
Тъмната материя, която не може да бъде наблюдавана, всъщност съставлява по-голямата част от масата на Вселената. По-рано астрономите предполагаха, че тъмната материя и звездите се увеличават пропорционално, докато галактиките растат. Днес обаче са наясно, че съотношението между двата типа материя се променя.
Предполага се, че докато светлината е пътувала 9 милиарда години от новооткритата “гравитационна лупа” към нас, галактиката е трупала от тъмната материя, и днес вероятно изглежда като масивните галактики, които се намират доста по-близо до нас. Понеже е много отдалечена, образът й, който виждаме днес, ни връща по изумителен начин назад във времето – все едно разполагаме с лупа, която увеличава… миналото.
Вашите коментари