За появата на кратера Дарваза в Туркменистан, който всички наричат “врата към ада”, все още се спори, но повечето теории го свързват с експедиция, търсеща газ от времената на бившия Съветски съюз.

Туркемнски геолози твърдят, че кратерът е подпален през 1971 година, заради съмненията, че от него излизат отровни газове. Вече над 40 години това място гори, пише The Guardian.

Дупката е с диаметър от 69 метра и е дълбока почти 30 метра. Намира се в известното с находищата си газово поле в провинция Ахал в Туркменистан. Находището е определяно като шестото най-богато на запаси от природен газ в света.

Канадският изследовател Джордж Короунис миналата година стана първият човек, спуснал се в горящия ад на кратера. Експедицията получава гласност едва сега на страниците на National Geographic, от където идва и част от финансирането на проучването. Целта на експедицията е да се вземат проби от дъното на кратера, за да се определи, дали в подобни условия може да съществуват някакви форми на живот.

Короунис споделя пред National Geographic: "историята около възникването [на кратера] е обвита в мистерия. На Земята няма друго такова място. Уникално е, защото никъде другаде по света няма дупка в земята от която да се освобождава горящ метан под налягане”.

За осъществяване на експедицията са били нужни 18 месеца на планиране. Екипът тренира операцията по спускането на Короунис, наемат дори експерти по каскадите от Холивуд, за да симулират преминаването над огнения ад и изследователят да се подготви, за да не изпадне в паника по време на реалната мисия.

За да се справи с ужасните условия Короунис ползва термоизолационен костюм със специална система за дишане. Спускането му на дъното на кратера е осъществено чрез уникална катераческа екипировка, разработена на база кевлар.

Кратерът се е превърнал в нещо като малка туристическа атракция. Участниците в експедицията казват, че няма наплив от желаещи да видят чудото, но всеки, който реши може да отиде, да си паркира колата и да надникне към “вратата към ада”. Короунис дори се шегува, че ако имаш желание, спокойно може да скочиш вътре и няма кой да те спре. Но до този момент той е единственият, дръзнал да слезе в горящия пъкъл.

Изследователят сравнява усещането си по време на спускането с това, да кацнеш на непозната планета. Той описва кратера като “колизеум от огън”, съставен от хиляди малки горелки. Шумът от всички тях, събран на едно място е като от реактивен двигател на излитащ самолет, добавя Короунис.

“Чувстваш се много, много малък на това място”, казва той. Екипът е доволен от резултатите на мисията. “Успяхме да открием живи бактерии на дъното на това неприятно за живота място. По-важното е, че бактериите, които открихме там, не се срещат в пробите, които взехме от околните скали. Извън Слънчевата система има планети, на които условията са сравними с тези в кратера. Сега знаем, че на такива места може да се търси живот”.

Туркменистан е сред най-затворените в света държави, но все пак и там се надяват, че кратерът Дарваза може да донесе на страната повече туристи. Засега обаче посещаването на това адско място е опасно занимание, защото липсват каквито и да е предпазни мерки.
Вашите коментари