Точно преди 25 години, на 17 юли 1989 година, американският стратегически бомбардировач B-2 Spirit извършва първия си полет.
Самолетът, построен по схема “летящо крило”, излиза твърде скъп и за периода между 1988 и 1999 година са произведени всичко на всичко 21 бомбардировача от този тип. В момента на въоръжение във ВВС на САЩ са 20 машини – по време на експлоатацията е загубен само един самолет.
Разработката на стратегическия бомбардировач B-2 Spirit започва в епохата на Студената война между САЩ и СССР. Основните изисквания на военните са да бъде незабележим за радарите и да може да пренася ядрено оръжие. В началото за поръчката се борят два консорциума - Northrop/Boeing и Lockheed/Rockwell. През 1981 година министерството на отбраната на САЩ избира варианта на първия от тях.
Базовият проект на Northrop/Boeing предвижда създаването на самолет по схема “летящо крило” с малко опашно оперение. Външният му вид много напомня на днешния B-2. В средата на 80-те инженерите променят конструкцията на планера, като премахват и опашните крила, както и доизглаждат общите контури.
Схемата “летящо крило” е сложна за пилотиране, което налага да се търси мощна компютъризация на много от системите за управление. Използването на композитни материали, за да се постигне намаляването на “видимостта” за радарите и мощните компютри – всичко това оскъпява значително самолета.
Преди първият В-2 да полети през 1989 година разработката му е погълнала 23 милиарда долара (прехвърлено към цени от 2014 година това прави около 44 милиарда).
Пилотирането на B-2 е толкова сложно, че на практика не е предвидено самостоятелно управление от пилот. За излитането, полета и кацането се разчита изключително на компютри. Пилотът е повече с контролни функции и има право ръчно да рулира по пистата, да задава нови координати по време на полет, както и да командва оръжейната система. Всичко друго е поверено на машините.
“Летящото крило” е избрано заради изключително ниската радиолокацианна следа и сравнително добрите аеродинамични характеристики. Самолетът има и допълнително покритие, поглъщащо радио вълните от локаторните станции.
Плановете през 1989 година са да бъдат произведени 165 машини. Заради високата им цена обаче са произведени само 21. Крайната цена на един В-2, като се вземат предвид и стойността на резервните части, наземното оборудване, екстрите и поддръжката на софтуера, е 929 милиона долара. Като се добавят и направените разходи по разработката, цената му скача на 2,1 милиарда долара за бройка. Това е най-скъпият самолет от този клас в света.
Бомбардировачът е дълъг 20,9 метра, висок е 5,1 метра. Размахът на крилете му е 52,12 метра, а площта им – 460 кв. метра. Максималната маса при излитане – 171 тона. Може да носи различно оръжие – ядрени и конвенционални бомби, както и крилати ракети с високо точни системи за насочване – с обща маса до 27 тона.
Самолетът развива скорост до 1 010 км/ч, а максималното разстояние, което може да преодолее е 11,1 хиляди километра, което му дава боен радиус от 5,3 хиляди километра. Особеното при В-2 е, че оръжейните му системи могат да се използват на каквато и да е височина.
В-2 са използвани в много операции на НАТО. През 1999 година при нанасянето на въздушните удари срещу Югославия, например, бомбардировачите излитат от базата си “Уайтман” в Мисури, летят до Косово и се прибират отново в САЩ.
След Югославия бомбардировачите са използвани при операциите на НАТО в Ирак, Афганистан и Либия.
Вашите коментари