На 14 юли 1867 година Алфред Нобел за пръв път демонстрира своето изобретение – динамита. Събитието се случва в кариера, близо до град Редхил, графство Съри, Великобритания.
Алфред Нобел не само получава патент за динамита: успява да го рекламира много добре, както и да създаде стройна система за промишленото му производство. Динамитът става търсена стока, както в минното дело, така и от военните. Но Нобел е знаменит не само с това си начинание.
Динамитът, разбира се, лежи в основата на известността му. Нобел започва да изучава взривните вещества и смеси след като бизнесът на семейството в Русия фалира. След поражението на Руската империя в Кримската война, главата на семейството губи всички поръчки от военните. След завръщането си в Швеция, Алфред Нобел започва да провежда опити с течен нитроглецерин и открива у него явното преимущество пред барутните смеси.
Работата е много опасна. След инцидент в малката фабрика на Нобел, загива брат му – Емил. Още няколко нещастни случая в подобни експерименти и в повечето индустриални страни бива забранено производството на нитроглецерин.
Алфред обаче решава да не изоставя започнатото. Взривоопасността на нитрголецерина се намалява, като към него се добавя порест силициев двуокис – иначе казано, пясък. Така получената смес може да се формова в удобна за взривяване шашка, а и при транспортирането се намалява много риска от взривяване.
Алфред Нобел патентова през 1867 година новия материал под наименованието “динамит”. Освен динамита, Нобел открива и първообраза на пластичните експлозиви – джелинита, наричан още гърмящ желатин, както и бластита (бездимният барут) и кордита.
Изобретява и патентова детонатори за взривяване на динамитните заряди. Само за няколко години Нобел вече е собственик на фабрики за производството на взривни вещества в над 20 страни по света. Част от спечеленото състояние завещава на фондация, която всяка година връчва известните по цял свят Нобелови награди.
Мнозина се учудват на решението на Нобел да учреди и Нобелова награда за мир, още повече, че приживе всички го хулят като “кървав милионер”, “търговец на смърт” и “динамитен крал”. Самият Нобел не желае да остане в паметта на поколенията като “злодей от световен мащаб”. Той силно се противопоставя откритията му да бъдат използвани за военни цели. Няколко години преди смъртта си заявява, че “искам да изобретява такава машина или вещество, чиято разрушителна мощ би направила всяка война невъзможна”.
По-голямата част от богатството си Алфред Нобел завещава на учените като награда за постижения в основните клонове на науката, литературата и за работа в полза на укрепването на мира по света. В списъка липсва само математиката, а слуховете твърдят, че това е така, заради шведския математик Митаг-Лефлер, когото Нобел ненавижда, понеже ученият твърде нахално просил пожертвования за Университета в Стокхолм. По-жълтата клюка е, че между двамата триенето идва от факта, че Нобел е влюбен в именитата математичка София Ковалевска, която обаче предпочела да сподели чувствата на Митаг-Лефлер. Има и трета версия – Нобел просто не смята математиката за наука, която реално се занимава с открития и формулиране на законите, на които се опира мирозданието.
Общо Алфред Нобел притежава 355 патента. Сред тях са патентите за водомер, барометър, хладилен апарат, газова горелка, усъвършенстван метод за получаване на сярна киселина и конструкция за бойна ракета. За съвсем кратко време успява да разработи модел на първия велосипед с каучукови гуми, конструира автоматични спирачки и безопасни парни котли. А освен това допринася много и за индустриализацията, като например, създава първите нефтопреработващи заводи в Баку.
През 1879 година Нобел, заедно с братята си, решават да вложат капитал в нефтодобива в Азербайджан. Всички процеси, започвайки от търсенето на нефтено месторождение до продажбата на петролните продукти, се намират под контрола на братята. И само след две десетилетия фирмата на братя Нобел притежава основен капитал от 30 милиона рубли, 13 завода (от които 6 нефтопреработващи). Т.е. – една част от средствата, отпускани като Нобелови награди, водят началото си от капитал, получен от нефта в Баку.
Нобел свободно говори френски, немски, английски и руски език. Чете много. Сред писателите от XIX век най-много му допадат френските литератори. Възхищава се на Виктор Юго, с когото се запознава лично и поддържа контакти.
Но поезията на Пърси Шели вдъхновява Алфред Нобел сам да се пробва в творческите бездни. Нобел пише няколко пиеси, романи и стихове. В интерес на истината, само едно от тези многобройни произведения е публикувано. Това е пиесата “Немезида”, трагедия в проза, разказваща за Беатриче Ченчи - дъщеря на римски аристократ. Църквата обаче намира пиесата за скандална и богохулствена, и целият тираж, без три екземпляра, е унищожен. Първото оцеляло издание е публикувано отново през 2003 година в Швеция, а две години по-късно, в деня на смъртта на Нобел, в Стокхолм се състои и премиерата на постановката по тази пиеса.
През 1896 година Алфред Нобел почива във вилата си в Сан Ремо. Освен прислужниците му, никой друг не е близо до учения в последните му дни.
Нобел е затворен човек, недоверчив, склонен към резки промени в настроенията си. Бил самотник, никога не се жени. В лабораторията му, в продължение на 18 години работи само един асистент, а до канцеларските си задължения не допуска абсолютно никого. Изискванията му към личния му секретар били много високи.
Един от най-богатите хора в Европа, собственик на около сто завода, корпорации и синдикати, умира от мозъчен кръвоизлив. В едно от последните си писма пише: “Болното ми сърце ще ме задържи в Париж, най-малко за няколко дни, докато докторите не постигнат съгласие по моето лечение. Нима не е ирония на съдбата, че ми предписаха да пия нитроглецерин!”.
Вашите коментари