На 6 май прочутото сопрано Гена Димитрова – „гласът на Арена ди Верона“, щеше да навърши 80 години. Напусна ни през 2005 година, но остави дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял свят!
Наричана с безброй суперлативи като могъщ, неземен, феноменален глас, природна стихия, ураган, Божи дар, уникален талант, тя беше най-вече човек с добро сърце, отдадено напълно на изкуството подобно на една от емблематичните ? героини Тоска: „Живях от изкуство, живях от любов… Дарявах песента си жарка на небето, на звездите и засияваха те по-бързо…“
В книгата на д-р Магдалена Манолова за Гена Димитрова може да се прочитат откровения на незабравимата певица: „За да се твори голямо изкуство, трябва изключително постоянство на мисълта, желанията, волята, както и непрекъснато творческо търсене, усъвършенстване, горене (…) Вярвам в живота. Умерен оптимист съм. Все пак направих голяма кариера. Не е важно само дали съм убедила хората, важно е и как човек приема сам себе си. Мисля, че намерих собственото си пространство в живота. Помагам на хората с каквото мога… Живея за 4-те часа, в които съм на сцената…Самота и работа – това е всичко.“ И още: „Философията на живота научих от театъра. Самият репертоар обогатява много. Това са големите срещи с гениите на литературата и музиката. Това се уроците и за живота. Помня, че около 10 ноември 1989 г. пях „Андре Шение“ от Джордано. Една от фразите на Жерар е, че революцията изяжда първо своите деца. Това е времето на Френската революция. Всъщност човешката природа е една и съща, независимо от промените“ – доста мъдри слова на Гена Димитрова.
По този повод на 8 май от 20 часа по програма „Христо Ботев“ ще имате възможност да слушате певицата в ролята на Мадалена ди Куани в документален запис от май 1991 г., спектакъл на „Андре Шение“ на сцената на театър „Маргерита” в Генуа. /БНР
Вашите коментари