Осмият фестивален ден преминава под знака на две ярки представления. На основна сцена на ДТ „Стоян Бъчваров“ днес от 19:30 и утре от 19:00 гостува Младежки театър „Николай Бинев“ с най-новото си представление „Кухнята“ от Арнълд Уескър, режисьор Владимир Люцканов.
Мястото на действието е кухнята на популярен лондонски ресторант, така че на сцената публиката в реален план ще попадне в пространство, в което ще се усети аромат на ястия и напрегнати конфликти.
Режисьорът на спектакъла Владимир Люцканов разказа пред журналисти за избора си да постави съответната драматургия: „По случай 70 годишнината на Младежкия театър реших да поставя „Кухнята“, защото през 1973 г. моят баща е поставил в същия театър същия текст. Тогава си спомням, че в България е гостувал авторът, гледал е спектакъла и е споделил, че това е най-доброто европейско представление по негова драматургия. Работа бе тежка и сложна, защото по автор има 30 действащи лица. Аз съм включил 26 актьора и се наложи да съкратя драматургията. Шекспир казва, че целият свят е сцена, а Уескър има своя дефиниция: „целият свят е кухня“. Кулинарен консултант ни бе Ути Бъчваров. Благодарен съм, че ни поканиха именно на този престижен фестивал, броени дни след премиерата ни в София и се нaдявам варненската публика да хареса нашата работа, защото тук зрителите се славят със своя взискателен вкус.“
Кулминацията тази вечер е спектакълът „Орхидеи“- Емилия Романя Театро Фандационе-Компания „Пипо Делбоно“-Италия. „Орхидеи“ ще бъде представен от 20:30 тази вечер – сцена „Филиал“.
Режисьорът Пипо Делбоно дефинира своите вълнения за театъра като изкуство така: „Творецът, който чувствам най-близо до себе си е Брехт. Спектаклите ми са автобиографични, но през личните теми винаги излизат теми, които говорят на публиката много повече от конкретното, повече от случващото се пред погледа им. Когато един зрител излиза от спектаклите ми с вълнение и не може да предаде с едно изречение какво точно е видял-това най-ме радва. Хубаво е усещането: зрителят да се е разтворил в спектакъла. Свободата е най-важното нещо, което трябва да съдържа всеки творчески акт. В работата ни има различни техники, но съм убеден, че всеки спектакъл се случва заради различната публика по различен начин. Когато в салона цари тишина, липсва шумът от скърцащи столове-това е знак, че сме уловили вниманието на публиката ни. Публиката задава ритъма на нашите спектакли. В нашият театрален език има танц, текст, мултимедия, но най-важното е какво и как изразяваме на сцената чрез този език. Ние импровизираме, но винаги имаме изградена структура на всяко представление.“
Елица Матеева
Вашите коментари