“НАЙ-ПОСЛЕ, СЪР ТЕРИ, ЩЕ ТРЯБВА ДА ПОЕМЕМ ЗАЕДНО”, "Тери хвана Смърт за ръката и го последва през вратите в черната пустиня под безкрайната нощ.
”
След като сам създаваш образа на Смърт и знаеш, че той всъщност е добряк, как да не го последваш?
Последвователите на сър Тери Пратчет в туитър видяха четири странни поста в профила му, единият от който дори съдържа линк към некролога му. Постовете се появявиха след смъртта на писателя в чътвъртък и както стана ясно по-късно, са пуснати от неговия личен секретар и много близък приятел Роб Уилкинс.
Тери Пратчет почина в дома си, заобиколен от семейството си и със спящата котка в леглото си. Авторът беше диагностициран с алцхаймер за първи път през 2007 г. Въпреки болестта си той продължи да пише, като за последната си книга, излязла миналото лято, използва специален софтуер, активиран от гласа му. През последните години Пратчет обедини усилията си с писателя Стивън Бакстър за поредицата Long Earth. Четвъртото заглавие от нея се очаква това лято.
С повече от 75 млн. продадени копия от книгите си Тери се превръща в един от най-обичаните британски писатели. Роден през 1948 г., Пратчет напуска училище на 17, за да работи в местния вестник. В интервю за “Гардиън” той разказва: “Няма по-добро занимание, което да те въведе в живота и да те подготви за писател, от това да видиш човешкото във всичките му форми през очите на репортера. Всичките съдебни случаи, престъпленията. Познаваш полицаите, те ти разказват разни неща - за един млад човек с молив - можеш да правиш всичко, което си поискаш, наистина”.
Той започва да пише истории за деца за специалните страници на вестника. Така се появя първият роман - “Килимените хора”. По това време писателят е 23-годишен.
Книгата, която му носи договор и популярност, излиза през 1983 г. “Цветът на магията” е и първата от поредицата “Светът на диска”. “Има хумор и шеги и колкото повече напредвах с писането, толкова повече осъзнах, че без да говориш с проповеднически тон, можеш да предположиш някои доста интересни неща”, продължава Пратчет.
Според Нийл Геймън, с когото в съавторство писателят издава “Добри поличби” , въображението на Пратчет се зарежда от “гнева... гневът е двигателят, който задижва Света на диска. Гневът, предизвикан от училищния директор, който решава, че Тери не е достатъчно умен, гневът срещу помпозната критика, срещу тези, които си мислят, че сериозното е обратната страна на смешното, срещу издателите, които в началото отхвърлят книгите му... Когато разбрах за загубата на добрия си приятел, и аз изпитах гняв. От какво ни е лишила смъртта му? От още блестящи книги? След това се замислих какво би направил Тери с гнева си. И взех химикалката, и започнах да пиша...”
Под перото на Пратчет
„Защо си отивате? За да можете да се върнете. За да можете да видите мястото, от което идвате, с нови очи и допълнителни цветове. И хората там да ви виждат по различен начин. Връщането там, откъдето сме тръгнали, обаче не е същото като това никога да не сме занимавали.”
„Времето е наркотик. Твърде много от него те убива.”
„Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде."
„Няма смисъл да правите нещо, ако някъде няма никой, който много повече би предпочел да не го правите.”
„Историите, изпълнени с въображение, имат способността да разстройват хората без такова.”
„Ако котките изглеждаха като жаби, щяхме да осъзнаем какви жестоки малки копелета са. Стил. Това е, което се помни.”
„Мъдростта идва с опита. Опитът често е резултат от липса на мъдрост.”
„Пет удивителни. Сигурният знак за побъркан ум.”
„Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.”
„Ако имате достатъчно пространство за книги, бих искал да поговоря с вас."
„Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.”
„Светлината си мисли, че пътува по-бързо от всичко, но греши. Независимо колко бързо пътува, тя открива, че мракът винаги е пристигнал първи и я чака.”
„Бих бил по-ентусиазиран да окуражавам мисленето извън рамки, когато има каквито и да е доказателства за наличие на такова в рамките.”
„Истинската глупост надминава изкуствения интелект всеки път.”
в. "Труд"
Вашите коментари