Приз, слама и иновации за 133 години на Майстора

23:25, 1 Февруари 2015

Уникално отбелязване на 133-годишнината от рождението на Владимир Димитров-Майстора направиха вчера общината в Кюстендил, СБХ и градската галерия, чийто патрон е прочутият художник.

Традиционното обявяване на новия носител на наградата за живопис “Майстора” този път бе съпътствано от четири изложби.

Преаранжирането на постоянната експозиция с платната на Майстора в централното фоайе на галерията накара чести посетители да търсят някаква “провокация”. “Любимата ми Мадона с жълтиците са я сложили по в дъното, не знам защо”, отбелязва един от тях. Друг “търси” Автопортретът на художника също е на друго място.

Втората изложба е с около 50 новорамкирани творби на Майстора. Парите за рамките са от миналагодишната награда за живопис от 7000 лв., дарени от носителя Свилен Блажев-Свиката. В добавка той спази регламента като лауреат на приза и направи изложба с работи от последните 365 дни. И очаквано подходи предизвикателно - нареди ги в преддверие на незавършеното от 30 г. насам ново крило на галерията.

Цветни кръгове поанти, нагънана като в триптих медна ламарина, оцеляла от минарето на джамия от ХVI в., в случая хваната в оригинална композиция със силен подтекст като художествена творба. И... естествено пано от 30-40 бали слама, докарани за изложбата от земеделска кооперация в района - хем равностоен щрих в нещата, които Блажев излага, хем “запушва” достъпите до зловещо зеещите тавани и мухлясали стени от огромните халета.

“Майстора за мен е повече от учител. В ателието си имам негова снимка, която непрекъснато сменя изражението си и всяка сутрин ме посреща по различен начин. Понякога е щастлив, че създавам нещо хубаво, друг път е сърдит, че не правя нищо. Когато отивам пиян - се сърди. Въобще този човек непрекъснато се е движел в паралелен свят с мен. Открих моя снимка, прерисувал съм я от негова изложба от 60-те години. Един селянин се връща с мотика и двата си вола от нивата. Исках да разчета знака на тази рисунка, незнайно кога сложена в този албум. Дълго мислих и реших, че трябва да продължа да “копая” на нивата на изкуството всеки ден”, вълнува се Свитката.
За 133-годишнината на Майстора в Кюстендил гостува и първата мултимедийна изложба “Светлина и Дух” на Националния дарителски фонд “13 века България”. Досега иновативният проект е “въртян” по столични салони, артфоруми и дори в молове, но не и в Кюстендил. Затова предизвика интереса на местните ценители. Изложбата преобръща представите ни за експониране на художествени творби в зала. Вкарани са емблематични, но и по-малко познати творби на Майстора - рисунки, платна, скици, графики и автопортрети, които с помощта на високотехнологичен софтуер “оживяват” на огромни екрани и се завъртат във визуална феерия със собствена хореография. “Жалко че нямаме по-големи зали и салони, ефектът ще е още по-изразителен”, твърдят уредниците и изкуствоведите.

Покрай подготовката на 133-годишнината на Майстора мнозина се интересуват как се е родил прякорът му (в западни публикации го превеждат като Мастър). “Дали са му го състуденти от Рисувалното училище в столицата, където той учи след 1904 г. - припомня 82-годишният Недко Каблешков, шеф на кюстендилската галерия цели 33 г. - В тогавашната академия редовно организирали вътрешни конкурси сред студентите. Владимир Димитров Поппетров печелил понякога и трите награди. Затова колегите го нарекли Майстора. А той самият на всекиго казвал “майсторе”, така оценявал високо самия човек, занаята му и неговата същност. Така остава това Майстора.”

В с. Шишковци, където е живял близо 30 г., Майстора споделя всекидневието на местните хора. А те го наричат Дедо Владе и дори Дедо Боже. От 1 януари 2015-а пък въвеждат 1 лев вход за посещение в къщата музей на художника. Досега да разгледаш експозицията с негови лични вещи (бомбе, пардесю, бастун, средства за рисуване) беше безплатно. “Посетители ни питаха учудено защо толкова години не сме въвели вход - обясни кметът Климент Терзийски. - Така било на всички туристически и културни обекти. Затова решихме и ние да определим минимална такса. По Нова година, заради тежката зима имаше малко посетители. В един ден обаче се изсипа група от 14 души. Изобщо не поставиха на въпрос защо сме въвели билети.” В добавка предложили и интересна услуга - групи или отделни посетители могат да си поръчат домашно приготвен зелник. Средният размер струва 12 лева, големият - 18.

Вашите коментари