Самостоятелна изложба живопис открива във варненската галерия „Теди“ Ивайло Мирчев, едно от признатите имена, които оформят облика на българското визуално изкуство в последните десетилетия.
Роден през 1954 в семейството на класика художник Никола Мирчев, Ивайло Мирчев завършва Художествената академия в прочутия първи клас на проф. Светлин Русев. Има десетки самостоятелни изложби в България и по света. Лауреат е на наградата "Южна пролет" за пластични изкуства 1985 г. и на голямата награда на Националната младежка изложба 1986. Професор е по живопис в Националната художествена академия и доскорошен председател на СБХ.
Ето как учителят на художника – акад. Светлин Русев вижда творчеството на Ивайло Мирчев: „Да се пише за изкуството на Ивайло Мирчев е колкото привлекателно, толкова и трудно. Привлекателно, защото става дума за художник, генетично предопределен да живее в духовното семейство на децата, целунати от Съдбата да бъдат нейни съзидатели. И трудно, защото изкуството му, независимо дали е повече или по-малко сюжетно обвързано, живее над конкретната определеност – там, където започва неговият вътрешен емоционален, душевен и духовен живот. Живописта на Ивайло е преди всичко одухотворено пространство, опоетизирана пластическа материя, колкото привидно определена, толкова и неуловима като състояние. Зад артистичната свобода и експресивната мощ на рисунката стои едно солидно разбиране и владеене на формата в нейния вътрешен живот и структура. Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията – живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над амбицията да бъде на хребета на вълната, защото е самата вълна с нейното вечно движение и непредвидима красота.“
Във Варна проф. Мирчев е донесъл много различни работи, повечето от тях - пейзажи, в които познавачите откриват и лиричната недоизказаност на светлата монохромност („Лагуна“, „Тревите“), и експеримента с по-драматична цветност („Ноктюрно“, „Нощна разходка“, „Градината“). А ключът към целостта на колекцията е скрит в платното „Хайку“, което визуализира и в букви стиха на Мацуо Башо от 1677 г.: „Облаци пътници. / Като от припикаващо куче ръси есенен дъжд“. Този ключ помага да откроим съвсем ясно Ивайло Мирчев като художника поет, в чиито работи можещият да види винаги успява да прочете едно хайку, независимо дали то е изписано с думи, или не.
Жест към варненската публика са свързаните с морският бряг сюжети, сред които са „Балчик старите складове“ и „Зимно море“.
Преди откриването на изложбата си в галерия „Теди“ проф. Ивайло Мирчев сподели: „Сега идвам във Варна с продължението на изложбата, която представих в София в края на миналата година в ателието си под името „Конферанс – упражнения по живопис“. Смятам, че избраното от тази голяма изложба, което донесох, ще предаде на варненци заряда на замисъла.“ В отговор на въпрос за поетичните внушения на работите му художникът призна: „Обичам поезия, чета класическа българска и чужда поезия, чета и наши съвременници, към които съм по-критичен. Често препрочитам Валери Петров. Скоро си купих сонетите на Шекспир в три български превода и очаквам момента, когато ще ги изчета един по един и ще се отдам на удоволствието да сравнявам различните български прочити на Шекспир.“
Изложбата може да бъде посетена до 22 февруари.
Вашите коментари