Българското кино е жилаво изкуство и ще оцелее и ще се развива, защото много вярвам в новите поколения. Това заяви в интервю за БГНЕС кинокритикът проф. д.н. Божидар Манов, който е преподавател в НАТФИЗ.
Той сподели, че има млади хора, кинематографисти, с които всеки ден общува в Академията и вижда, че те узряват и имат много интересни проекти. За това къде е мястото на българското кино в световната сцена в момента и връща ли се българската публика, проф. Манов каза, че още много неща можем да си пожелаем и поне две са най-важните. "Да застанем редом с голямото европейско кино, за което без съмнение имаме потенциал. И да спечелим отново доверието на българските зрители, които са номер едно в това творческо усилие. Те са най-важните за всяко бъдещо действие, което нашето кино ще предприеме", заяви той.
Според проф. Манов към момента има точен интерес и верни оценки от страна на българските зрители. "Това не значи обезателно аплодисменти, но с видими и невидими знаци зрителите дават да се разбере кое им харесва и от кое са разочаровани – това е обективният критерий, не бива да си затваряме очите. Но е факт, че през годините и сега се появяват отделни филми, които успяват да предизвикат истински интерес и оправдават създаването си", содели той. Колкото до това дали българското кино трябва да стане по-комерсиално, за да привлича публика или да устоява своя самобитност, проф. Манов каза: Мъдростта на всяко зряло изкуство е да съчетава своята собствена висока идейна и художествена стойност и в никакъв случай да не загърбва зрителите, така че да намери верния баланс между смислени послания и привлекателна форма. Това е гаранцията за успех, заяви проф. Манов и добави, че той искрено го пожелава за следващите 100 години.
БГНЕС припомня, че на 13 януари 1915 г. в столичното кино "Модерен театър" се е състояла премиерата на първия български игрален филм "Българан е галант" на родоначалника на българското кино режисьорът Васил Гендов. В немия черно-бял филм, разказващ за любовните неволи на бонвивана Българан, Васил Гендов е също сценарист и изпълнител на главната роля. Самият филм не е съхранен на лента до наши дни. Смята се, че той е загубен през 40-те години на ХХ век и са останали едва 1-2 кадъра от него. По повод 90-годишнината от тази дата, през 2005 година, по инициатива на Националния филмов център, 13 януари е обявен с Държавен указ за професионален празник на работещите в българското кино. Дата се отбеляза у нас с поредица от събития - валидиране на юбилейна пощенска марка "100 години българско кино", тържествен коктейл в чест на юбилея, фотоизложба, студентски филмов маратон и др.
Вашите коментари