Утре от 18:30 часа в Арт център ТВОРИСИМО се открива първата самостоятелна изложба на Елица Карабашлиева, акварелист.
Тя е родена във Варна и живее тук 47 години. Още като дете обича да рисува, забавлява се да бяга в света, който сама създава на листа. Когато пораства, осъзнава, че на този свят има толкова прекрасни неща, че няма нужда да измисля нов. Достатъчно е да го улови със сетива и четка. Места, хора, светлини, детайли. Обича неща с история, предмети със символи, водата, въздуха, прозрачността на стъклото.
„Акварелът е особена техника, която трудно може да подчиниш и овладееш, но точно това дава елемента на забава, неочакван резултат. Акварелът е магия и поезия. Рисувам от три години и половина акварел, но се отдавам докрай с търпение и любов на тази невероятна техника в живописта.“ – казва Елица Карабашлиева.
През 2012 година печели последователни първо и дванадесето място в конкурси на Artcanyon Arts Gallery, Los Angeles, USA. Следват многобройни участия в съвместни изложби:
2013 - изложба "Четири свята" - галерия Класика, София;
2013 - коледна изложба "Следи" – Арт галерия Папийон, Варна;
2014 - изложба "Когато жените творят - градовете оживяват" - Морско казино, Бургас;
2014 - пленерна изложба "Орхидея" – Поморие;
2014 - изложба "Дядо Добри" по случай 100 години от рождението на дядо Добри - галерия Пластелин, София;
2014 - изложба "Пет морски приказки" - галерия Индустрилна, София;
2014 - изложба "Аз започвам, ти завършваш" с любезната покана на доц. Кирил Божков - Филхармония, София;
2014 - изложба "В началото бе рисунката" – Поморие.
Нейни творби са притежание на частни колекции в Австралия, Холандия, Белгия, Англия, Норвегия, Германия ...
Първата самоятелна изложба на акварелстката в Арт центр ТВОРИСИМО се нарича „Вятърът носи спомени“. Какво се крие зад това артистично заглавие? Елица ни помага в тълкуванието: „Вятърът е волна птица, лети навсякъде, вижда всичко, понякога краде мирис, листо, перце и ги оставя на неочаквани места. Вятърът носи чужди спомени, а понякога и собствени - мирис на окосено сено, спомен за високи слънчогледи, сред които си бродил като дете, усещане за безгрижно море, за татковата шапка ...“
Елица обича да се заглежда в спомените. Те й дават сигурността на нещо минало, на засмяно детство. Всеки предмет и място толкова иска да разкаже своята приказка, своята история - как да не му се отдаде и да го пренесе на листа. Мамината кухня пълна с цвят и мирис, дърветата, по които се е катерила, морето, което тече във вените й. Ябълките, сушените чушки, буболечките - всяко носи своето послание и спомен.
Вашите коментари