Ръстът на цените на храните в България вероятно ще продължи и през следващите седмици, предупреждават от асоциация „Активни потребители“. Пред news.bg Богомил Николов посочва, че в момента точните прогнози са трудни, но поскъпването при храните вече е по-видимо от това при много други стоки и услуги, а новото напрежение при горивата неизбежно се пренася по цялата верига — от транспорта до щанда в магазина.
Данните от пазара на едро подкрепят това предупреждение. Според Държавната комисия по стоковите борси и тържищата индексът на тържищните цени се е повишил с 1,96% за седмица до 2,76 пункта, а при част от най-масовите продукти ръстът е осезаем: зелената салата поскъпва с 19,76%, доматите с 10,71%, зелените чушки с 9,65%, а брашното тип 500 — с 15,45%. Това показва, че натискът вече не е абстрактен, а е видим в категории, които влизат ежедневно в домакинската кошница.
И официалната статистика сочи същата посока. По експресната оценка на НСИ за март месечната инфлация е 0,7%, а годишната — 3,9%. Още по-показателно е, че при малката потребителска кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата именно хранителните продукти са с очаквано увеличение от 0,3% спрямо предходния месец. Това е ясен знак, че поскъпването вече се усеща най-силно там, където бюджетът и без това е най-напрегнат.
Празничните разходи също показват колко чувствителна е темата. По данни на КНСБ тазгодишната великденска трапеза е с около 11% по-скъпа от миналогодишната. Когато сезонното пазаруване започва да изисква двуцифрен ръст на разходите, предупреждението за продължаващо поскъпване вече звучи не като предпазлива прогноза, а като нещо, което потребителите реално виждат на касата.
Външният натиск допълнително усложнява картината. Reuters съобщи, че след новата ескалация около Иран и Ормузкия проток цената на Brent отново е преминала 100 долара за барел. Това не означава автоматично и незабавно поскъпване на всяка стока, но означава, че разходите по доставки, транспорт и логистика остават под напрежение — точно факторите, които най-бързо се прехвърлят върху храните.
На този фон има и важен нюанс: БНБ вече оцени ефекта от преминаването към еврото като ограничен и до голяма степен еднократен — в рамките на 0,3 до 0,4 процентни пункта. Това измества фокуса от политическия спор към по-практичния проблем: когато едновременно растат цените на едро, празничната кошница поскъпва, а горивният риск се връща, храните почти неизбежно остават под натиск.
Така предупреждението на „Активни потребители“ се вписва в една доста последователна картина: няма сигнали за внезапен ценови срив, а напротив — има натрупване на фактори, които държат пазара нервен. Най-уязвими изглеждат именно пресните храни, зеленчуците и онези продукти, при които транспортът и сезонността играят най-голяма роля. Това е извод от съвкупността на данните, а не само от едно експертно мнение.
Вашите коментари