Казвам се Батман. Батман от Варна. Щастливо женен, с две деца. Всяка сутрин паля батмобила и невидима сила ми помага да преодолея ледените полета, през които преминавам, за да стигна до цивилизацията. Там има пътища и през зимата. Проходимо е. Не през цялата зима, но все е нещо. Не се оплаквам. Все пак съм Батман.
Стигам до детската градина. Да ми е здраво наметалото, че то ми помага да прелетя в двора. После е лесно. Вътре е пригодено и за простосмъртните. Време за училище - ново изпитание за силите, нов успех - все пак съм Батман. И е светло. Виж, на връщане е друго. Тъмно е. Вече дължа една услуга на жената котка. Ще го мислим довечера.
Сега - към гарата, да прибера тъщата. 14 часа закъснение. Да прелетя до там или да я оставя? Тръгвам. Все пак съм Батман, а тя - майка на жена ми. А и пътя чист. Никой не се движи. Колегата от София им забрани. Ще имам време да се върна за детската градина. Не работя. Вече. Той спасява всички. Аз се грижа за домочадието. Тях не успява да спаси, но не се оплакваме. Ние сме си виновни. Къде сме тръгнали посред зима. Добре, че съм Батман.
Скоро ще запролети.
Вашите коментари