Призив от ИК “За защита правата на християните“

16:16, 21 Февруари 2014

ДО: НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО
ПАТРИАРХ НЕОФИТ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД НА
БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
ДО: СВЕТИЯ СИНОД

ПРИЗИВ

От Инициативен комитет “ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ“

Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,

Обръщаме се към Вас с молбата Светият синод да защити нашите права като християни, които са сериозно нарушени с приетата на 4 февруари 2014г.от Европейския парламент „Резолюция относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност“.

Този документ обявява, че защитава гражданските права на лесбийки, гейове, бисексуални,транссексуални и интерсексуални (ЛГБТ), като на практика се опитва да наложи недопустими за нас, като християни, норми.

Чрез манипулативно приравняване на хомосексуалната поведенческа наклонност на тези хора към тяхната личностната идентичност, Резолюцията индиректно внушава, че ЛГБТ са сексуално (гражданско) малцинство и обществото трябва да вземе всички мерки, за да гарантира техните права и свободи, а именно правото и свободата да предефинират пола, с който са родени!

Като християни, ние вярваме, че естественият ред е записан в телата ни и ни подсказва кои сме. Ето защо смятаме, че с помощта на документи, като тази Резолюция, се извършва грубо посегателство срещу естествения ред, даден ни от Бога.

Като християни:

- Категорично възразяваме срещу влиянието на гей-доктрината върху политиката на Европейския парламент, говорейки за хората с хомосексуално влечение, като за „сексуално малцинство“, „народ“ и „общност“.

- Възразяваме срещу приравняването на хомосексуалността (която е психично състояние, предизвикано от външни на личността фактори и има морални измерения), с расата и етноса (които са наистина вродени и морално неутрални категории).

- Категорично възразяваме срещу въвеждането и употребата на термина „сексуална ориентация“, като определящ половата идентичност на човека, вместо термина „Сексуална ориентация съобразно естествената полова принадлежност“.

- Твърдим, че полът на човека не подлежи на предефиниране. Ние сме създадени, като хетеросексуални.

- Възразяваме срещу формулирането, което внушава че лесбийството, гейството и бисексуалността са същностни и определящи личността на част от хората, а не психични проблеми на тяхното развитие.

- Не приемаме, че извън естествените полове на мъж и жена, могат да бъдат регламентирани, като естествени и равни и някакви други полове на транссексуални и интерсексуални.

- Твърдим, че в резултат на гей-движението и неговата налагаща се в Европа доктрина, хетеросексуалното семейство се дискриминира, като някаква „остаряла“ форма. По този начин цялото общество се поставя в опасност от саморазрушаване.Това е грубо нарушаване на нашите права.

- Твърдим, че от научна и християнска гледна точка сексуалната ориентация, която е в противоречие с половата принадлежност, представлява объркване на половата идентичност и е психичен проблем, който в момента е класифициран в Международната класификация на болестите /МКБ-11/, като Разстройство на половата идентичност. И е недопустимо това да се променя под политически натиск.

- Възразяваме срещу опитите ненормалното да се признае за нормално, патологичното за непатологично.

- Не можем и не желаем да живеем в общество, в което се твърди, че всеки от нас може „да бъде, какъвто поиска“ по отношение на половата идентичност и сексуална ориентация.

- Не желаем, като хетеросексуални, да слушаме твърденията на гей-активистите, че хомосексуалността е по-висше състояние от хетеросексуалността. Считаме, че това е дискриминиране на хетеросексуалните.

- Твърдим, че сме жертва на разрушителни сили, които заплашват да политизират всеки аспект от обществения живот в Европа и у нас, включително и по въпросите за диференциацията на половете.

- Възразяваме срещу разрешаването на еднополовите бракове, като нормална обществена норма.

- Възразяваме срещу това, на родителските усилия в подкрепа на хетеросексуалното развитие на децата, косвено да се гледа, като накърняване правата на хомосексуалните.

- Възразяваме срещу демонстрирането на гей-културата, включително чрез Гей-паради,

защото: този начин на нейното налагане считаме за грубо нарушаване на нашите права – правата ни да възпитаваме децата си извън гей-културата, изкуствено налагана по либерално-политически съображения;

защото: този начин на нейното налагане крие опасност много млади хора с нестабилна психика да бъдат привлечени към опасен за здравето и рискован начин на живот;

- Не желаем да се съобразяваме с каквито и да било директиви, според които патологичното поведение е обявено за ценност, чието съхраняване изисква огромни човешки и финансови ресурси! Считаме подобни директиви за нарушаване на нашите права на данъкоплатци, парите ни да се харчат за ценни за държавата и обществото ни каузи, а не за деградиращи каузи.

- Не желаем в училищните програми нашите деца да бъдат възпитавани не просто да толерират, а да ценят психологичните сексуални различия. Считаме, че налагането на подобни програми в училищата е дискриминационно по отношение на нашите права.

- Възразяваме нашето противопоставяне на гей-доктрината да се разглежда, като „подбуждане към омраза въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност“, а не като дълбока загриженост и тревога от либералната политика за насърчаване на противоестественото хомосексуално поведение, което води обществото към саморазрушаване.

Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,

В Мотивите към настоящия Призив сме посочили нашите притеснения и тревоги, въпреки че в едно писмо трудно можем да изредим всичко, с което тази Резолюция на Европейския парламент нарушава нашите права.

Обезпокоени сме от факта, че Европейският парламент налага на държавите-членки, чрез своите репресивни органи да преследват хората, изразяващи различно мнение.

А нашето мнение е различно!

Молим и настояваме Светият синод да вземе отношение по този неприемлив и заплашителен за християните документ.

За Инициативен комитет „ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ“:

1. Веселина Савова
2. Доц. Бойчо Бойчев
3. Лиляна Савова
4. Даниела Василева
5. Емилия Бойчева
6. Борислав Аврамов
7. Явор Георгиев
 


М О Т И В И
към Призива до Светия синод
от Инициативен комитет „За защита правата на християните“

по повод приетата „Резолюция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност (2013/2183(INI))

1. Като християни категорично възразяваме срещу въвеждането и употребата на термина „сексуална ориентация”, като термин, който определя половата идентичност на човека, вместо недвусмисленото определение на половата идентичност, като „сексуална ориентация съобразно естествената полова принадлежност”.

Самостоятелната употребата на словосъчетанието „сексуална ориентация” е подвеждащо действие, тъй като смисълът на това словосъчетание означава: „възможност за своеволно предефиниране на пола, в който човек е роден като мъж или като жена”. Такова своеволно предефиниране на пола се определя в психологията като разстройство на половата идентичност (РПИ); от гей-привържениците, обаче, своеволното предефиниране на пола се приема като право на свободната личност.

Подобна гей-доктрина, поддържана от някои либерални политически среди, иска да ни накара да повярваме, че ние, човешките същества, нямаме вродена човешка природа и, че същността на това да си човек, е свободата да предефинираш себе си така, както искаш.

Но ние питаме: каква полза би ни донесла тази свобода, ако се противопоставя на нашето естествено предназначение?

Естественотото предназначение на човека е да бъде мъж или жена, защото всяка клетка на мъжкото човешкото тяло е маркирана с мъжките ХY-хромозоми, а на женското тяло - с женските ХХ-хромозоми.

2. Ние, християните, твърдим, че полът на човека не подлежи на своеволно предефиниране. Ако нормалността е „да функционираш съгласно своето предназначение” (а ние вярваме, че това е истина), тогава разумът и чувствата ни повеляват да следваме съдбите си на мъже и жени. Ние сме създадени хетеросексуални.

В резолюцията се казва:

„Като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от страна на лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета на Европейския съюз на неговото заседание от 24 юни 2013 г.,

„Като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от ноември 2010 г. относно хомофобията, трансфобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност…”

Определенията „гей”, „лесбийка”, „бисексуален”, „транссексуален” и „интерсексуален” са по същността си определения на типове човешко поведение (свързано с психични проблеми на личността), а не са същностни определения на личността.

В този смисъл наименованията „гей”, „лесбийка”, „бисексуален”, „транссексуален” и „интерсексуален” не определят половата идентичност, защото са поведенчески (а не вродени) особености и, като такива, те не определят личността, не дават отговор за нейната идентичност. Те дават отговор само на въпроса „Какво правя”, но не „Кой съм”!

В действителност „хомосексуален” е поведенческа наклонност (като всяка друга наклонност от типа: срамежлив, буен, арогантен, пристрастéн и т.п.), която в никакъв случай не представлява личностна идентификация. Ето защо ние настояваме, че НЕ нарушаваме правата на хомосексуалните, като ги критикуваме, че накърняват обществените норми за благоприличие с особеностите и наклонностите на своето поведение.

3. Като християни категорично възразяваме срещу влиянието на гей-доктрината върху политиката на Европейския парламент, защото тя измества дебата от поведението към идентичността и така поставя нещата „с главата надолу”. Чрез внимателен подбор на думи гей-активистите успяват да внушат, че хомосексуалното поведение е равносилно на личностната идентичност. Така например, хората с хомосексуално влечение и поведение те причисляват към социалните категории („сексуално”) малцинство и („сексуална”) общност.

По този начин, когато ние, християните, критикуваме хомосексуалното поведение, като неестествено и неприемливо, изглежда така, сякаш ние атакуваме гражданските права на хомосексуалните.

Така също много родители се объркват от твърденията на либералните политически среди, повлияни от гей-активистите. Тези родители са принудени да се чувстват виновни или непросветени, когато се опитват да насърчават хетеросексуалното развитие на децата си.

Заради неверните твърдения, че хомосексуалността е определяща за личността на човека, родителските усилия да подкрепят хетеросексуалността на децата си, косвено се третира като накърняване на гражданските права на гейовете.

4. Като християни, ние възразяваме срещу неверните твърдения, че хомосексуалността е определяща за личността на човека, заради които твърдения родителските усилия да подкрепят хетеросексуалността на децата си, косвено се третират като накърняване на гражданските права на гейовете. Категорично възразяваме срещу тази несправедливост и дискриминация на нормалните хетеросексуални хора.

В резолюцията се казва също:

„Като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от страна на лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета на Европейския съюз на неговото заседание от 24 юни 2013 г.,..”

5. Като християни възразяваме срещу такова формулиране, което внушава, че лесбийството, гейството и бисексуалността са същностни и определящи личността на част от човечеството, а не психични проблеми на тяхното развитие.

В резолюцията се казва:

„Комисията следва да интегрира специфичните въпроси, засягащи транссексуалните и интерсексуалните лица, в съответните политики на ЕС като отражение на подхода, приет по отношение на Стратегията за равенство между половете”.

6. Като християни ние не приемаме, че извън естествените полове на мъж и жена, могат да бъдат регламентирани, като естествени и равни и някакви други полове на транссексуални и интерсексуални.

В резолюцията се казва:

„Като има предвид, че в рамките на проучването относно ЛГБТ(лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални) лица в ЕС от 2013 г. Агенцията на Европейския съюз за основните права констатира, че през годината, предхождаща годината, през която е извършено проучването, в целия ЕС едно от всеки две от анкетираните ЛГБТ лица се е чувствало обект на дискриминация или тормоз въз основа на своята сексуална ориентация, едно от всеки три лица е срещало дискриминация при достъпа си до стоки или услуги, едно от всеки четири е било обект на физическо насилие и едно от пет е било подложено на дискриминация в сферата на заетостта или професиите.”

7. Като християни настояваме, че изводите, които това проучване прави за „дискриминация или тормоз въз основа на сексуална ориентация”, „дискриминация при достъпа си до стоки или услуги”, „дискриминация в сферата на заетостта или професиите”, са основани на погрешни индикатори и се използват манипулативно с цел провеждане на либерална политика по отношение на признаване на ЛГБТ, като лица с някакъв „естествен” вид пол, различен от мъжкия и женския.

В резолюцията се казва:

„Европейският парламент строго осъжда всякаква дискриминация въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност и изразява дълбоко съжаление, че основните права на ЛГБТИ лица все още не се зачитат пълноценно във всички случаи в Европейския съюз”

От текста става ясно, че либералните политици са повлияни от гей-активистите, които манипулативно причисляват движението на ЛГБТИ, към гражданските движения за права, основани на расова или етническа основа.

8. Като християни възразяваме срещу приравняването на хомосексуалността (която е когнитивно-поведенческо състояние и има морални измерения) към расата и етноса (които са вродени качества и са морално неутрални категории).

В резолюцията се казва:

„Европейският парламент счита, че в Европейския съюз понастоящем липсва цялостна политика за защита на основните права на ЛГБТИ лица”

Настояваме да се уточни, дали под „пълноценно зачитане на основните права на ЛГБТИ лица” се разбира, че:

- те се третират, като малцинствени социални групи, които трябва да имат определени квоти в управленските структури на страната?

- т.нар. „жени в мъжко тяло”, могат да сменят мъжките имена с женски и да настояват всички да приемат за нормално поведението им като жени, а не като мъже: да се появяват на работа и на други публични места в женско облекло, да се домогват сексуално до хора от своя пол, да претендират, че могат да изпълняват майчински и бащински функции и т.н.?

- могат да сключват еднополови бракове и да възпитават деца, когато научно е доказано, че половата идентичност се утвърждава в контекста на хетеросексуалното семейство!

9. Ако всичко това е вярно, ние, като християни, твърдим, че днес, в резултат на гей-движението и неговата доктрина, хетеросексуалното семейство се дискриминира, като някаква „остаряла” форма и по този начин цялото общество се поставя в опасност от саморазрушаване.

В резолюцията се казва:

„Недискриминация в сферата на образованието

i) Комисията следва да насърчава равенството и недискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност в младежките и образователните си програми;

ii) Комисията следва да улеснява обмена на добри практики между държавите членки в рамките на официалното образование, включително учебни материали, политики за борба с тормоза и дискриминацията, чрез незадължителния отворен метод на координация;

iii) Комисията следва да улеснява споделянето между държавите членки на добри практики във всички сектори, свързани с образованието и младежта в държавите членки, включително услугите за подобряване на благосъстоянието на младежите и социалната дейност, чрез незадължителния отворен метод на координация.”

Това означава, че вместо да възпитаваме децата си като хетеросексуални, ние ще трябва активно да ги насърчаваме да се усъмняват в собствената си сексуалност и дори да я поставят на изпитание… Да им внушаваме, че те по своя воля и желание могат да предефинират своя пол, да излязат от своята нормалност като мъже и жени и да не функционират според предназначението си.

10. Като християни ние желаем и апелираме обществената политика да бъде насочена към помощ на младите мъже да утвърждават своята мъжка идентичност, както и помощ на младите жени да утвърждават своята женска идентичност.

Вместо това, съгласно съвременния объркан подход към въпросите на пола, учителите в училищата ще съветват момчетата да приемат „своята женска страна” или „андрогинна природа” или по-лошо – училищните психолози може да ги насърчават да се самоопределят, като „гейове”. Образованието в училищата може да насърчи учениците от всички класове да опитват различни сексуални идентичности. Дори предложеният от Министерството на образованието учебник по полово възпитание на учениците утвърждава хомосексуалността и подкрепя учениците в експериментирането на сексуални взаимоотношения с хора от същия пол или в обмислянето на бисексуалността, като избор. Внушава се на подрастващите, че ограничаването само в рамките на хетеросексуалността стеснява личностния потенциал и, ако се преодолеят страховете относно бисексуалността, ще се открият нови, богати творчески възможности!

11. Като християни считаме, че да приемем това за истина, означава, да тласнем своите деца в гей-средите, където начинът на живот е не само нездравословен, но и опасен за тяхното здраве и техния живот.

Свидетели сме на много случаи, когато някой популярен хомосексуалист според моралните си убеждения призовава към възхвала на сексуалното разнообразие, неговите изказвания се приемат безкритично и обикновено не подлежат на обществена дискусия.

В същото време, когато ние призоваваме към моногамия и хетеросексуална етика, нас ни окачествяват, като „хетеросексисти”, които би трябвало да ограничават изразяването на мнението си до някоя неделна проповед!

12. Като християни, ние не можем и не желаем да живеем в общество, в което се твърди, че всеки от нас може „да бъде, какъвто си поиска” по отношение на половата идентичност и сексуалната ориентация.

13. Ние не желаем да живеем в общество, в което се говори така, сякаш ако сме гейове и лесбийки, това не би имало дълбоки последствия за нас, като личности, за културата ни и за цялата човешка раса.

14. Като християни не желаем да живеем в общество, в което се говори така, сякаш нашата анатомия въобще не е свързана със съдбата ни!

Гей-доктрината иска да ни каже, че когато помагаме на децата си да се развият напълно в мъжествеността или женствеността (които са тяхна съдба по природа), ние просто увековечаваме остарели стереотипи на половете.

15. Като християни настояваме цялото ни общество да си отговори недвусмислено на въпроса: наистина ли толкова погрешно сме виждали нещата векове наред? Дали напълно трябва да зачеркнем цялата човешка история заради последното телевизионно шоу, прославящо изопачаването на половите роли?

Съмняваме се, че има родител, който да каже: „Безразлично ми е, дали моето дете е хомосексуално или хетеросексуално”. Ако имат избор, повечето родители биха предпочели техните деца да не се въвличат в хомосексуално поведение.

Поддръжниците на гей-движението призовават да се сложи „край на системата на половете”. Тъй като полът е източник на болка в детството (научен факт е, че нараняващият семеен модел е ключов фактор за РПИ), не е изненадващо, че премахването на различията между половете е централно искане на гей-културата.

16. Докога ние, хетеросексуалните ще търпим да слушаме твърденията на гей-активистите, че природата е пан-сексуална и хомосексуалността е по-висше състояние от хетеросексуалността. Като християни считаме, че това е дискриминиране на хетеросексуалните.

17. Твърдим, че ние, нормалните хетеросексуални хора, сме жертва на разрушителни сили, които заплашват да политизират всеки аспект от обществения живот в Европа и у нас, включително и по въпросите за диференциацията на половете.

В Резолюцията се казва:

„Комисията следва да продължи съвместната си работа със Световната здравна организация, за да могат разстройствата на половата идентичност да бъдат премахнати от списъка на психическите и поведенческите разстройства и за да се гарантира, че при преговорите по единадесетото преразглеждане на Международната класификация на болестите (МКБ-11) те ще бъдат прекласифицирани като непатологични”.

18. Ние настояваме, че такъв акт в никакъв случай не е продиктуван от нови научни доказателства, които да опровергават, че хомосексуалното състояние е разстройство в развитието. Няма научни доказателства, които да сочат, че хомосексуалността е здравословен вариант на човешката сексуалност.

19. Твърдим, че от научна и християнска гледна точка тази сексуална ориентация, която е в противоречие с половата принадлежност, представлява объркване на половата идентичност и е психичен проблем, който в момента е класифициран в Международната класификация на болестите (МКБ-11) като Разстройство на половата идентичност.

И вместо да предприеме мерки за превенция и лекуване на РПИ, обществото ни по политически съображения постоянно бива подвеждано, че нарушава правата на гейовете, ако посочва тяхната самозаблуда относно реалното им психично здраве!

20. Твърдим, че ако се извади РПИ от списъка на психическите и поведенческите разстройства и бъде прекласифицирано, като непатологично, това ще бъде следствие НЕ от рационален процес на научни обосновки, а действие, изисквано от съвременни идеологически настроения!

В Резолюцията се казва:

„Държавите членки следва да включат или да преразгледат правните процедури за признаване на пола, така че те изцяло да зачитат правото на транссексуалните лица на достойнство и физическа неприкосновеност”.

21. Като хора, свързани с реалността, ние, християните, не може да не признаем, че хомосексуалните имат сериозно психично заболяване, което се нарича РПИ (разстройство на половата идентичност).Тези хора се нуждаят от реална помощ.

Изказваме дълбоко съжаление и непримиримост, че някои европейски специалисти по умствено здраве, вместо да работят за намиране на лек за този вид психичен проблем, са решили, че подкрепата на заблудата, всъщност е лечение. Или по-лошо – те затвърждават заблудата чрез операция за „промяна” на пола на човека. Няма значение, че след операцията транссексуалните откриват, че отвътре нищо не се е променило. Много от тях си остават нещастни хора с вътрешен конфликт.

22. Като християни, ние вярваме, че естественият ред е записан в телата ни и ни подсказва кои сме. Поради тази причина не можем да приемем възгледа, че мъж, който отвътре се чувства като жена, има право да ампутира гениталиите си, да сложи импланти в гърдите си и да си инжектира женски хормони в кръвта, за да накара тялото си да се съобрази с начина, по който се чувства отвътре. Ние се ужасяваме от такова насилие над природата в човека и смятаме, че то представлява своеобразно посягане на живота, в резултата на което се „убива” мъжа и на негово място се „създава” карикатурна жена, от образа на която ние потръпваме от ужас.

Сексуалните либерали аплодират това извращение, което такива хорат правят, за да принудят телата си да се съобразят с биологичния пол, който те желаят да бъдат.

Гей-апологетите аплодират, че с помощта на съвременната медицина транссексуалният е упражнил правото си на избор (най-висшето човешко благо!), за да разбере в крайна сметка, че няма как, своеволно да стане истинска жена, каквато вярва, че може да бъде по своя воля.

23. Ние, християните, знаем от хилядолетния опит на човечеството, че пътят към изграждане на завършена зряла личност е нейното развитие в съответствие със собствената естествена полова принадлежност.

В Резолюцията се казва:

„Държавите членки, които са приели законодателство относно съжителството, регистрираните партньорства или брака при еднополови двойки, следва да признаят сходните разпоредби, приети от други държави членки”.

24. Като християни, ние възразяваме срещу разрешаването на еднополови бракове, като нормална обществена норма и го определяме като патологично извращение.

В Резолюцията се казва:

„Държавите членки следва да гарантират, че е обезпечено правото на свобода на изразяване и на събрания, особено по отношение на т.нар. „шествия на гордостта“ (pridemarches) и други подобни събития, като гарантират, че тези събития се провеждат законно и че е осигурена ефективна защита на участниците”

„Държавите членки следва да се въздържат от приемане на нови закони и да преразгледат съществуващите закони, които ограничават свободата на изразяване по отношение на сексуалната ориентация и половата идентичност”.

25. Ние, християните, възразяваме срещу активното изразяване, налагане, демонстриране и разгласяване в обществото на гей-културата и гей-начина на живот, които считаме за противоестествени.

Гей-парадите са най-яркият израз на борбата за налагане на този противоестествен стил на живот на хомосексуалните. Странно защо Резолюцията призовава те да бъдат политически гарантирани от държавите-членки, след като в съвременна Европа (включително и в нашата страна) те не се забраняват от властите и дори нещо повече, те активно се разгласяват от медиите, като важни обществени събития!

26. Ние, християните, възразяваме срещу гей-парадите, които са най-активния начин за борба в утвърждаването на противоестествения хомосексуален стил на живот,

защото: считаме това парадиране за грубо нарушаване на нашите права – правата ни да възпитаваме децата си извън гей-културата и извън гей-начина на живот, изкуствено налагани по либерално-политически съображения;

защото: откровените и зрелищни гей-демонстрации и паради създават опасност много млади хора с нестабилна психика да бъдат привлечени към опасен за здравето и рискован начин на живот;

защото: не приемаме целите, които преследват тези демонстрации и паради (особено така наречените „шествия на гордостта“, цитирани във въпросната Резолюция), а именно:
- да се притъпи обществената чувствителност към традиционните морални ценности;
- да се промени начинът, по който се възприема хомосексуалността и да се подкопае родителското и църковното влияние, което утвърждава хетеросексуалното развитие на младото поколение;
- да се отхвърли критиката на хомосексуалното поведение като противоестествено и то да се признае за естествено;
- да се сложи „край на системата на половете” и да се отхвърли разделянето на човечеството на мъже и жени, като се приеме лъжата, че няма полова диференциация или, че съществува и някакъв „естествен” („вроден”) хомосексуален пол с няколко разновидности.
Като християни, ние не желаем обществото ни да толерира такива цели!

В Резолюцията се казва:

„Комисията и Съветът на Европейския съюз следва да вземат предвид факта, че държавите членки, които приемат закони за ограничаване на свободата на изразяване по отношение на сексуалната ориентация и половата идентичност, нарушават ценностите, въз основа на които е изграден Европейският съюз, и да предприемат съответните действия”
За какви ценности става въпрос!?

27. Като християни, ние се обявяваме за това, че нормално функциониране означава: „функциониране според предназначението”, а патологично функциониране означава: „разстроено функциониране не според предназначението”.

28. Като християни, не желаем да се съобразяваме с каквито и да било директиви, според които патологичното поведение е обявено за ценност, чието съхраняване изисква огромни човешки и финансови ресурси!

29. Като християни считаме подобни директиви за нарушаване на нашите човешки права!

30. Като християни, ние апелираме да се разбере недвусмислено, че психологията не разполага със средства да оцени психичното здраве, без да прави ценностни оценки. Психологическите, характерологичните и духовните фактори неизбежно имат пресечни точки.

Днес, много училищни програми в САЩ и някой държави в Европа учат учениците да ценят, а не просто да толерират психологичните сексуални различия. Под маската на загриженост към нуждите на сексуално обърканите ученици, там неусетно се преминава отвъд границите на емоционалната подкрепа и се започва активна пропаганда на хомосексуалния стил на живот, като по този начин хомосексуалността започва да се утвърждава като нормална форма на взаимоотношения и директно се противопоставя на ценностната система на много семейства.

Като християни, ние не желаем това да се случва и у нас.

31. Като християни възразяваме срещу нарушаването на нашите права чрез задължителното налагане на ценностна система, противоречаща на нашите убеждения.
В САЩ има много мрежи и организации, които се занимават с обществени услуги в подкрепа на хомосексуалните юноши. В същото време няма такива организации, които подкрепят тийнейджърите, които отказват да бъдат хомосексуални!

Ние не желаем такава практика и у нас!

Целта на такива организации, препоръчвани в училищата е: да се притъпи чувствителността на ученици, преподаватели, училищен персонал и родители към традиционните морални ценности, като се промени начина, по който се възприема хомосексуалността и в резултат на това, да се подкопае родителският авторитет и религиозното влияние.

За нас е ясно, че родителите, които няма да споделят философията на гей-доктрината и училищните програми за подкрепа на хомосексуалните, ще се сблъскат със сурово дискриминативно отношение.
Ние питаме: Кой родител, учител или приятел би насърчил едно дете да избере поведение, което би заплашило живота му? И смятаме, че въпросът е риторичен.

32. Като християни считаме, че налагането на подобни програми в училищата е дискриминационно по отношение на нашите права!

В Резолюцията се казва:

„Държавите членки следва да регистрират и да разследват престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ лица и да приемат наказателно законодателство, което забранява подбуждане към омраза въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност”.

33. Като християни възразяваме нашето противопоставяне на гей-доктрината да се разглежда като „подбуждане към омраза въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност”, а не като дълбока загриженост и тревога от либералната политика за насърчаване на противоестественото хомосексуално поведение, което води обществото ни до саморазрушаване.

Вашите коментари