Биографията на основателя на една от най-уникалните държави в съвременния свят – Корейската народно-демократична република, Ким Ир Сен е обвита с мистерии.
Официалният вариант представлява не описание на живота на реален човек, а легенда за безгрешния гении.
Материалите, които се публикуват в Южна Корея, Япония и западните демокрации описват Ким Ир Сен като абсолютно чудовище. Това се прави по същите идеологически причини, поради които в собствената си страна основателят на КНДР е смятан за божество.
За любителите на мистиката подарък е и самият факт, че малкия Ким се ражда в същия ден (15 април 1912 година), в който на другия край на света потъва “непотопяемият Титаник”...
В селцето Немри, област Копхьон на окръг Тедон, недалеч от Пхенян, в семейството на селския учител се ражда Ким Сон Чжу (рожденото му име). За да свързва двата края баща му си докарвал приходи и от билколечение.
По това време Корея е окупирана от Япония. Бащата на момчето участва в антияпонското движение, без да е някоя от изтъкнатите му фигури.
През 1920 година семейство Ким се мести в Манджурия, където момчето започва да се учи в китайско училище. Когато е в горните класове, Ким се включва в марксистки кръжок. Властите научават за съществуването на кръжока и всичките му членове, в това число и 17-годишният Ким, попадат в затвора. Ким обаче остава зад решетките само половин година.
Престоят в затвора не успява да откаже младия Ким от заниманията с марксизъм, напротив – превръща го в радикално настроен. Юношата се включва в един от партизанските отряди, които в Манджурия се борят срещу японските завоеватели и местните колаборационисти.
Този период всъщност е най-героичния в живота на Ким. В онези години никому неизвестният младеж си спечелва уважението на околните заради проявените мъжество и храброст.
През 1932 година Ким Сон Чжу встъпва в Китайската компартия и е назначен за командир на един от партизанските отряди. Тогава си избира не един, а два псевдонима. Хан Бер (Единствената звезда) и Ким Ир Сен (Изгряващото слънце). За първия са чували само специалистите, а вторият ще стане по-късно известен по цял свят.
През 1937 година Ким Ир Сен се прославя в цяла Корея. На 4 юни неговият отряд атакува изненадващо малкия град Почхонбо, където унищожава местния жандармерийски пост и няколко японски учреждения.
Боят в Почхонбо е първата акция на партизаните, която е проведена на територията на Корея, защото преди това всички техни действия са се развивали само в Манджурия.
До 1940 година Ким Ир Сен достига в кариерата си до командващ второто направление на Първа Обединена народно – революционна армия. И до там успехите на партизаните приключват.
Японците пращат сериозни подкрепления за борба с партизанското движение в Манджурия. Бойците на антияпонската съпротива съвсем скоро са принудени да бягат в СССР.
Съветското правителство, което в този период се опитва да избягва въоръжен конфликт с Япония, създава на своя територия лагер за подготовка на партизани.
Точно от този лагер отрядът на Ким Ир Сен и много други партизански групи тръгват на рейдове в Манджурия.
Другарят Ким вече е женен. Спътница в живота му става партизанката от неговия отряд Ким Чен Сук. През февруари 1941 година в партизанския лагер им се ражда син – Ким Чен Ир, който по съветски документи се води като Юрий Ирсенович Ким.
По-късно фактът, че другарят Юрий Ирсенович е роден в село Вятское, Хабаровски край ще изчезне от биографията на лидера на КНДР, защото е някак си непрестижно да се родиш зад граница. В официалната версия Ким Чен Ир се появява на бял свят в партизански лагер, намиращ се в свещената за корейците планина Пектусан.
През юли 1942 година Ким Ир Сен става офицер в Червената армия (Всъщност, Работническо-селската червена армия преди да остане само Червената армия) и заема поста на командир на 1-ви стрелкови батальон в 88-а отделна пехотна бригада. Батальонът основно е съставен от етнически корейци. В следващите три години батальонът се обучава и се очаква, че с началото на бойните действия срещу Япония подразделението ще бъде прехвърлено в Корея, в тила на японските войски.
Обаче войната с Япония приключва през август 1945 година толкова бързо, че на Ким Ир Сен и войниците му изобщо не им се налага да влизат в бой. След капитуалцията на Япония партизаните са пратени в Корея, но вече като строители на новата социалистическа държава, която трябва да следва големия брат – СССР.
Ким Ир Сен заема най-високопоставения команден пост в 88-а бригада, затова е назначен и за военен комендант на Пхенян.
Длъжността е висока, но изобщо не предполага бурна политическа кариера.
Обстоятелствата обаче слагат своя отпечатък. Съветското военно ръководтсво, което първоначално има намерение да сформира администрацията от местните влиятелни политически активисти, не успява да намери с тях общ език. Трябва им нова кандидатура. От онези, които в този момент се намират в Пхенян, известният партизански командир Ким Ир Сен е най-доброто.
На ч4 октомври 1945 година на пхенянския стадион се провежда митинг в чест на Съветската армия. На него реч държи командирът на 25-та армия генерал-полковник Чистяков, който представя на събралото се множество Ким Ир Сен като “национален герой” и “изтъкнат партизански командир”. Ким Ир Сен пък произнася реч във възхвала на Червената армия.
Следвоенна Корея става арена на противопоставянето между САЩ и СССР, като и двете сили се опитват да укрепят влиянието си. Северът е под контрола на СССР, юга – на САЩ.
През февруари 1946 година Ким Ир Сен оглавява Временния народен комитет на Северна Корея, а две години по-късно – премиер-министър на страната.
По това време не може да става и дума за култ към личността – другарят Ким е пръв сред равни и дори проявява завидни демократични методи в управлението си. Върху животът му обаче много повлиява една лична трагедия. По-малкият му син загива през 1947 година, а през 1949 г. почива и съпругата му Ким Чен Сук. Севернокорейският лидер става твърд и по-затворен в себе си.
През 1950 година противоречията между Севера и Юга в Корея прерастват в пълномащабна война, продължила три години и донесла хиляди жертви. Решение на конфликтите няма и Корея така и си остава разделена на две.
И другарят Ким Ир Сен се захваща да строи своя държава на север. Икономическата подкрепа от СССР и Китай позволява на страната му да възстанови икономиката си, даже й да започне успешно да се развива.
Обаче после ситуацията започва да се променя. В средата на 50-те Ким Ир Сен започва да налага своето собствено политическо учение - чучхе. В началото се гледа на него като на специфичен прочит за условията на Корея на марксизма-ленинизма. Главното в чучхе е упованието в собствените сили. В икономиката заляга принципа на тоталното планиране и отказа от всякакъв тип бюджетни разчети и материална печалба.
Подобни методи много бързо довеждат до криза в икономиката, която Ким Ир Сен успява да компенсира, но за сметка на външна икономическа помощ от СССР и Китай.
Другарят Ким, каквото и да казват за него, си е доста умел политик. Великолепно използва търканията между СССР и КНР, като в същото време не къса отношенията с нито една от страните. Нещо повече – успява да получи нужното му както от Москва, така и от Пекин.
Политическият курс от края на 50-те години се пренасочва към укрепване на личната власт на Ким Ир Сен. Всички ключови постове в КНДР са поверени на верни на лидера хора, политическата опозиция е брутално репресирана, и постепенно започва да се изгражда култа към личността на Ким Ир Сен. Своят разцвет той достига през 80-те години на ХХ век.
През 1972 година Ким Ир Сен сменя поста на министър – председател с този на президент на КНДР. Не само пожизнено, а и след смъртта си Ким остава президент – през 1998 година Върховното народно събрание на КНДР провъзгласява починалият вожд за “Вечен Президент”.
От младия 17-годишен марксист до годините между 1970-80 не остава почти нищо. Ким Ир Сен от рано започва да подготвя сина си Ким Чен Ир, който да го наследи на върха на властта.
Можел ли е другарят Ким да погледне на себе си с критичен поглед? Всъщност, не. В страната просто не остава нито един от ония, които са способни да защитят теза, противоречаща на мнението на вожда.
Ким Ир Сен обича да пътува из страната и да контактува с хората. Всички са наясно с това, че пътува само с влак и никога със самолет. Колкото и невероятно да звучи, той действително се радва на общуването с хората. И как няма да е така, след като навсякъде го посрещат като любим човек, за когото са готови да умрат?
Перестройката и разпадането на социалистическия лагер дадоха повод на много експерти да предричат падането на режима в КНДР. Обаче Ким Ир Сен се оказа много костелив орех. Страната му премина през огромни икономически сътресения, но това не го накара да преразгледа и буква от принципите на чучхе.
Казват, че другарят Ким се канел да доживее до 120 години, за което си имал собствен медицински екип и учени, които работели над удължаването на живота. Да, но и това не му помогна – вождът почина в резиденцията си на 8 юли 1994 година на 82-годишна възраст.
И както се полага на големите диктатори, тялото на Ким Ир Сен е балсамирано и се намира в мавзолей в мемориалния комплекс “Кимсусан”, който по времето на управлението на основателя на Северна Корея е негова лична резиденция.
Изградената от него политическа система се оказва къде по-здрава, отколкото самият й създател. Днес КНДР се управлява от внука му – Ким Чен Ун, който – както твърдят – много прилича на дядо си.
Вашите коментари