Колкото и да изглежда абсурден изборът на Слави Бинев за председател на комисията за култура и медии, това всъщност беше логичен завършек на процеса, в който ние, българската интелигенция се отказахме от изконното си задължение да бъдем стожер на обществото.
Този процес се развива с пълна сила през последните 15 години. Разочаровани от отношението на политическата класа към културата, интелектуалците предпочетохме да се спасяваме поединично, правейки пагубни компромиси с мисията, която ни е отредена.
Забравихме, че наше е задължението да създаваме, разпространяваме и опазваме духовните ценности, независимо от всички обстоятелства. Забравихме, че ние сме примерът и еталонът за подражание.
Питаме се защо хората продават гласа си? Защото ние продаваме името си и принципите си за един хонорар в предизборна кампания. Защото ние казваме: "Няма значение за кого ще пея или ще играя, важното е да си плати!" И даже сме горди с това!
Питаме се защо хората не гласуват? Защото ние казваме: "Не ме интересува! Който ще да дойде, всички са еднакви!"
Питаме се защо хората са безразлични към политическите безумия? Защото когато някой ни заговори за политика, ние казваме: "Аз съм артист и политиката не ме засяга".
Защо тогава сме възмутени от избора на Слави Бинев, нали не ни интересува политиката?
Ако бяхме единни и отговорни, то никой нямаше да си позволи да унижава хората, да ги държи на границата на оцеляването и да упражнява геноцид върху нацията.
Не знам защо колегите искат народът да ги подкрепи, след като той очаква те да го поведат. Това е отговорността на интелектуалния елит на една нация, а не хленченето само за заплати.
В студията на телевизиите, мястото на будните интелектуалци е заето от социолозите-манипулатори, защото ние сме по ателиетата и си чакаме поръчките, вместо да сме по екраните на телевизиите и да призоваваме - "Хора, гласувайте, направете своя избор! Не се страхувайте! Пътят е дълъг, но ние ще успеем заедно. Ще сменим политическата класа! Ще дойдат истински държавници!" или "Хора, излъгаха ни. Излезте на улицата. Ние ви чакаме!"
Нека си го кажем – Огромна е вината на интелектуалците пред обществото. Огромна е вината за моралната деградация. Огромна е вината, даже за икономическия крах, бедността и мизерията на хората, за това, че политиците живеят с чувство за безнаказаност и своеволие. Това е резултатът от интелектуалното "мълчание на агнетата".
Аз се чувствам достойно, че съм заела политическа позиция, която отстоявам и нося своята отговорност за нея. Убедена съм, че всеки от нас трябва да има такава, защото ако днес председател на комисията за култура е Слави Бинев, то утре може да няма нито комисия, нито култура! /БГНЕС
Валентина Василева-Филаделфевс, национален координатор на ЕНП и пианист.
Вашите коментари