Инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната, а годишната инфлация през октомври вече достига 6% по хармонизирания индекс. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев при откриването на OMFIF Sofia Forum в София.
Данните, на които той се позова, вече са потвърдени и от експресната предварителна оценка на Националния статистически институт.
Според НСИ през октомври годишната инфлация по Хармонизирания индекс на потребителските цени е 6,0%, а по националния индекс на потребителските цени – 6,1%. Месечната инфлация е съответно 0,8% и 1,3%.
За сравнение, през септември годишната инфлация в България по ХИПЦ е била 5,6%, докато средното равнище за еврозоната е достигнало 3,8%.
Именно тази разлика според Радев показва, че присъединяването към еврозоната не премахва различията между отделните национални икономики и не отменя необходимостта от разумна вътрешна икономическа политика.
България над средното за еврозоната
През септември инфлацията в еврозоната се е повишила до 3,8% от 3,2% през август. Основният фактор е бил силният ръст на енергийните цени, като енергийната инфлация е достигнала 18,9%.
ЕЦБ отчита, че базисната инфлация засега остава сравнително стабилна, а ръстът на заплатите все още не показва широко пренасяне на енергийния шок. Въпреки това институцията предупреждава, че по-продължителният и по-силен енергиен натиск може да поддържа общата инфлация над целта от 2% по-дълго от очакваното.
Радев подчерта, че за България значение имат не само външните фактори, но и вътрешното търсене, темповете на кредитиране и условията за финансиране.
Жилищното кредитиране остава във фокуса
Според управителя на БНБ банковата система остава добре капитализирана и ликвидна, но кредитирането продължава да нараства с високи темпове, особено при жилищните заеми.
Това според него налага превантивен подход от страна на банковия надзор и макропруденциалната политика.
Радев предупреди, че добрите текущи показатели на банковия сектор не трябва да се приемат като основание за отслабване на изискванията към банките.
Тезата му е, че рисковете могат да възникнат не само от самата банкова система, но и от промени в икономическата, правната и регулаторната среда, които впоследствие да повлияят върху кредитирането и цената на финансиране.
ЕЦБ засега задържа лихвите
На 29 октомври Управителният съвет на Европейската централна банка реши да остави без промяна трите основни лихвени процента.
Лихвата по депозитното улеснение остава 2,50%, по основните операции по рефинансиране – 2,65%, а по пределното кредитно улеснение – 2,90%.
ЕЦБ аргументира решението с необходимостта да оцени по-пълно ефекта от енергийния шок и затягането на финансовите условия.
Радев, който участва в Управителния съвет на ЕЦБ, определи решението като правилно, но предупреди, че паузата не означава край на цикъла на затягане.
Ако новите данни покажат, че инфлационният натиск става по-устойчив, ново повишаване на лихвите през декември остава възможно.
Следващият тест е декември
На следващото си заседание ЕЦБ ще разполага с нови прогнози за инфлацията, растежа, заплатите и пазара на труда.
Според Радев именно тези данни ще покажат дали енергийният шок започва да се пренася по-трайно върху цените и възнагражденията.
Към момента дългосрочните инфлационни очаквания в еврозоната остават около целта от 2%, което ЕЦБ приема като положителен сигнал. Но краткосрочните рискове са се увеличили.
За България картината е още по-чувствителна: при 6% хармонизирана годишна инфлация страната вече се намира осезаемо над средното равнище за еврозоната.
Това означава, че общата парична политика на ЕЦБ ще остане важна, но сама по себе си няма да бъде достатъчна за ограничаване на вътрешния ценови натиск. Именно върху тази разлика постави акцент управителят на БНБ.
Автор: Екип на Nakratko.bg
Вашите коментари