Парламентарната Комисия по бюджет и финанси, която от днес официално заседава като постоянна комисия, одобри на второ четене мащабни промени в Закона за защита на конкуренцията. Новите текстове предвиждат сериозни санкции за монополисти и големи търговски вериги, разширяване на списъка с нелоялни практики по веригата на доставки и създаване на изцяло нов електронен регистър за откриване на пазарни деформации. Пакетът от изменения, внесен от Явор Гечев от „Прогресивна България“ и група народни представители, въвежда изрична забрана за прилагане на прекомерно високи цени от предприятия с монополно, господстващо или съвместно господстващо положение на пазара. По предложение на председателя на комисията Константин Проданов бе прието важно уточнение, че забраната няма да се отнася за цени, които вече се регулират от други държавни органи в рамките на техните законови правомощия.
Според приетите дефиниции „прекомерно висока цена“ е тази, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумната норма на печалба, и се явява несправедлива сама по себе си или спрямо съпоставими продукти и услуги. За контрола и доказването на тези нарушения Комисията за защита на конкуренцията ще разполага с правото да налага сериозни имуществени санкции в размер до 10 на сто от общия оборот на предприятието нарушител за предходната финансова година. При определяне дали има спекула антимонополният орган ще прилага сложна методология, включваща исторически критерий, модел „разходи плюс“ и съпоставка с ценовите нива в други държави от Европейския съюз. Важна промяна в текстовете обръща тежестта на доказване – предприятия с пазарен дял над 50 на сто (или над 60 на сто при съвместно господство) сами ще трябва да доказват пред регулатора, че не злоупотребяват с позицията си, като законът все пак им дава право да представят обективни икономически причини за ценообразуването си.
Законопроектът разширява сериозно и обхвата на задължителните ежегодни секторни анализи на КЗК. По предложение на депутатите те вече няма да обхващат само храните и горивата, а ще включват още селскостопански продукти, енергетика, телекомуникации и фармация. Паралелно с това се създава Централен електронен регистър за проследимост на храните и земеделските стоки от етапа на търговия на едро до крайния потребител, който ще се менажира от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. Наредбата за неговото функциониране трябва да бъде приета от Министерския съвет до три месеца, като регистърът има за цел да улавя в реално време скрити пазарни деформации. За неподаване на данни или за деклариране на неверни обороти са предвидени глоби от 2500 евро до половин милион евро, като при системни нарушения (три или повече за две години) санкцията ще достига 10 на сто от годишния оборот. Бизнесът ще разполага със срок от два месеца след влизането на закона в сила, за да приведе всички съществуващи договори за доставка в съответствие с новите правила.
Вашите коментари