Две седмици след като Румъния премахна таксата за преминаване по Дунав мост в посока към България, българската държава продължава да таксува автомобилите в обратната посока и не е обявила срок за промяна. Междувременно електрификацията на железопътната връзка при Русе се очаква да приключи едва през 2030 г., въпреки планираната модернизация на румънската инфраструктура през 2027 г.
Тези проблеми бяха поставени на пресконференция в Русе днес от представители на „Демократична България“, които поискаха отпадане на мостовата такса за всички превозни средства и ускоряване на железопътния проект, съобщи Dunavmost.
Едната държава премахва таксата, другата прави анализ
От 1 октомври преминаването през Дунав мост от Гюргево към Русе е безплатно. Решението на румънското правителство има за цел да облекчи движението и да намали опашките в района на съоръжението.
България обаче продължава да събира по 2 евро от леките автомобили, които пътуват от Русе към Румъния. За останалите категории превозни средства се прилагат отделни тарифи.
Според представена на пресконференцията информация от писмен отговор на транспортния министър Георги Пеев българските власти са били уведомени за намерението на Букурещ още на 23 септември. Решение за премахване на българската такса засега няма. Предстои финансов анализ на последствията за бюджета.
Представителите на „Демократична България“ настояват анализът да отчете не само загубата на приходи, но и разходите за администриране на таксата и възможните икономически ползи от по-бързото преминаване.
От коалицията посочват, че според получен отговор от Министерството на финансите премахването на таксата не изисква законодателни промени. Необходима е промяна на действащата тарифа с постановление на Министерския съвет.
Така въпросът вече не е само дали държавата може да премахне таксата, а кога ще вземе решение и какви аргументи има за продължаването на събирането ѝ.
Русе понася трафика, но не получава компенсация
Според бившия депутат Иван Белчев държавата на два пъти е отхвърляла предложения част от приходите от мостовата такса да остават в Русе.
Идеята е била средствата да се използват за подобряване на инфраструктурата, изграждане на шумозащитни съоръжения и озеленяване по булевард „България“ – основното трасе, по което тежкотоварният трафик преминава през града.
Предложенията са били отхвърлени през 2022 и 2024 г., посочи Белчев.
Проблемът остава актуален и след приключването на основния ремонт на Дунав мост. В натоварените дни опашките от автомобили и камиони продължават да затрудняват движението в Русе и околните населени места.
Междувременно държавата подготвя нова автоматизирана система за събиране на мостовата такса, която според информацията от Министерството на финансите трябва да заработи на 10 ноември.
Това поставя въпроса защо се правят нови инвестиции в система за таксуване, докато съседната държава вече е премахнала плащането, а българските власти обмислят същата стъпка.
Шест километра железопътна електрификация ще чакат до 2030 г.
Още по-сериозно е разминаването в графиците за модернизация на железопътната връзка между Русе и Гюргево.
Румъния планира да прекъсне железопътното движение през моста от април до декември 2027 г., за да извърши модернизация и електрификация на своя участък.
Българската страна обаче няма да използва същия период за завършване на електрификацията на приблизително шесткилометровата отсечка от гара Русе-разпределителна до държавната граница.
От писмен отговор на транспортния министър Георги Пеев до Народното събрание става ясно, че проектът е с индикативна стойност 4.15 млн. евро.
Предвижда се договорът за проектиране и строителство да бъде сключен през април 2027 г., а реалното изпълнение да започне през 2028 г. Крайният срок е април 2030 г.
Това означава, че двете съседни държави планират модернизацията на една обща транспортна връзка с разлика от години.
Последствията са съществени. Докато електрификацията не бъде завършена, преминаването на електрически влакове през границата ще продължи да изисква допълнителни технически операции, включително използването на дизелова тяга по неелектрифицирания участък.
Липсата на синхронизация поставя въпроса защо България не успява да осигури своевременно изпълнение на сравнително кратка, но стратегически важна железопътна отсечка.
Дупките на входа на България се оказват друг нерешен проблем
Третият проблем, поставен на пресконференцията, е състоянието на пътната настилка в района на митническия терминал.
Според общинския съветник проф. Велизар Павлов участъкът с компрометирана настилка е собственост на Агенция „Митници“, а не на Агенция „Пътна инфраструктура“.
По думите му има сключен договор за ремонт, но не е осигурено необходимото финансиране. Павлов посочи, че след множество сигнали от граждани има вероятност ремонтът да бъде извършен през 2027 г.
Информацията за собствеността, финансирането и срока на ремонта се нуждае от официално потвърждение от Агенция „Митници“.
Ако бъде потвърдено, че ремонтът се отлага поради липса на средства, това би означавало, че състоянието на входа към страната зависи от бюджетните възможности на институция, чиято основна функция е събирането на публични приходи.
Какво всъщност печели Русе от Дунав мост?
Представителите на „Демократична България“ настояват въпросът за отпадането на таксата да бъде поставен надпартийно и ще предложат Общинският съвет в Русе да приеме общо обръщение към правителството.
Те призовават също за конкретен график за железопътната електрификация и за ускоряване на ремонта на пътната настилка.
Зад трите проблема стои един по-общ въпрос – как държавата управлява инфраструктура, която е стратегическа за международния транспорт, но чието ежедневно натоварване се понася преди всичко от жителите на Русе и близките населени места.
България продължава да събира такса, без да е обявила кога и при какви условия ще я премахне. Железопътната модернизация изостава от графика на Румъния, а ремонтът на пътната настилка в района на митницата остава нерешен.
Отговорът на въпроса защо това се случва не може да се изчерпи с бъдещи финансови анализи и индикативни срокове. Необходими са конкретни решения, публични разчети и отговорност за изпълнението им.
Автор: Стефан Коев
Вашите коментари