От неделя си имаме нов празник, който спокойно можем да впишем с химикал в календара си. Това е празникът на Доростолските мъченици и се чества за първи път днес - неделя, 10 юли.
На 22 ноември миналата година стана ясно, че Светият Синод е взел решение от 2016 година в третата неделя след Петдесетница да се чества паметта на Доростолските мъченици. Тогава това съобщи протосингелът на Доростолската митрополия иконом Добри Чаков след Светата Литургия на празника на един от мъчениците – св. Дасий Доростолски. Вписването на нов празник не е често срещано, особено за родната ни църква. Така че спокойно можем да кажем, че това събитие по своя характер е историческо. В Доростолска епархия се съхраняват мощи на един от всичките 23-ма мъченици – тези на св. Дасий Доростолски.
За да се отпразнува подобаващо и тържествено новият празник на БПЦ, в събота от София замина Българският патриарх Неофит, който се включи в тържествата. Той възглави празничното богослужение, а с него заедно служиха митрополитите от Светия Синод, епископи, монаси и множество свещеници. Освен нашите, в Доростолска епархия присъстваха и духовници от почти всички Поместни православни църкви.
За Силистра Съборът на мъчениците бе двоен празник, тъй като патриарх Неофит за първи път посети епархията след като стана предстоятел на БПЦ.
Доростолска епархия е сред първите по българските земи - формирана е около 390 г. Нейният епархийски център е днешният град Силистра – античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол и Дръстър. През далечната 1871 г. епархията е обединена с Червенска (днес Русенска). На петия Църковно-народен събор на БПЦ - на 17 декември 2001 г., епархията е канонично възстановена. Нейн митрополит става Иларион. След разделянето на епархията дотогавашният Доростоло-Червенски митрополит Неофит – сега Български патриарх, остава само Русенски митрополит.
Ето историите на някои от Доростолските мъченици:
Искали да принесат Дасий в жертва на Сатурн
Свети мъченик Дасий живял през III век в крайдунавския град Доростол (днес Силистра). Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн. Според обичая, тридесет дни преди празника те избирали красив юноша, обличали го в красиви дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на празника го принасяли в жертва на бога.
Този път изборът паднал на св. Дасий. Като узнал това, той казал: „Ако ми е съдено да умра, по-добре да умра за Христа като християнин". Той открито изповядал пред съгражданите си своята вяра в Христос, изобличил ги за тяхното злочестие и заблуждения и обърнал много от тях в Христа. Поради това, по заповед на императорите Диоклециан (284-305) и Максимиан (284-305), той бил обезглавен след жестоки мъчения.
Св. Дасий се празнува от Православната и от Римокатолическата църква в деня на смъртта му –20 ноември. Неговото житие било написано още през ІV- V в. (най-старият ръкопис се съхранява в Парижката национална библиотека), а култът към мъченика придобил широка известност. Св. Дасий бил включен в Синаксара на Цариградската патриаршия, в историята на Хиероним и др. Най-ранното му изображение е в Менелогия на Василий ІІ (ХІ в.). Св. Дасий се споменава в надпис от Аксиополис (дн. Черна вода в Северна Добруджа, Румъния) от VІ в. заедно с мъчениците Кирин, Киндеос и Тасиус. В чест на доростолския мъченик били издигани храмове и параклиси в различни части на империята.
В края на VІ в. жители на Доростол, уплашени от аваро-славянските нашествия, побягнали в Италия. Те отнесли със себе си мощите на светеца в големия град Анкона, където и днес в музея „Диоцезиано" се пази неговият каменен саркофаг с надпис: „На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол".
Пасикрат заплюл идола на Аполон
Мъчениците Пасикрат и Валентин произхождат от мизийския град Доростол. Те били войници по време на управителя Авсолан. Пасикрат бил на 22 години, а Валентин на 30 години.
Когато започнали преследванията на християни, Пасикрат и Валентин открито изповядали вярата си в Христос. По време на процеса мъченик Пасикрат заплюл идола на Аполон и отказал да принесе жертва. Братът на св. Пасикрат го молел да го направи привидно пред идолите и така да се спаси. Но мъченикът сложил ръка върху огъня на олтара и казал:
„Тялото е смъртно и изгаря в огъня. Душата е безсмъртна и презира всички видими мъки". Мъченик Валентин също заявил готовността си да страда за Христа. Когато отвели мъчениците за изпълнение на наказанието, те били следвани от майката на св. Пасикрат, която увещавала сина си да не се страхува от смърт в името на Христос. Двамата мъченици били обезглавени. /standartnews.com
Вашите коментари