Виновните за потопа да се поставят на мястото на пострадалите и да върнат нормалния вид на покъщнината.
Такива са основните послания, които засегнатите отправят към отговорните за водния ад, сполетял Мизия преди повече от седмица, предаде репортер на БГНЕС.
На фона улиците, превърнати в черни блата, изгнилата покъщнина и огромните щети, нанесени според експерти от язовирите в околността, едни от най-засегнатите жители определят поведението на отговарящите за тях като безотговорно, а след това оставят недовършени своите разказите, "защото няма думи, които да опишат трагедията"...
Пред срутения покрив и пропадналите стени на постройката, която преди седмица е била двуетажна къща, ни посреща 70-годишния Тончо Берчев. През сълзи той разказва, че силната вълна е помела предната част на дома, който градил 46 години със своята съпруга. Успял е да спаси само нотариалния акт и плановете. Останалото е изгнило. "Получавам 300 лв. пенсия, а съпругата ми – 146 лв., по болест. Положението е трагично. Имах 30 зайчета, а ми останаха само две. От 40 гълъба – 8…", обяснява Тончо, който сега живее в къщата на сестра си. Тя е на високото и поради тази причина е останала невредима. По ирония на съдбата не се намерил купувач, която я обявили за продажба преди година и сега семейството ще зимува там. "Думите се излишни. Това е безотговорно отношение. Да дойдат и да се поставят на моето място!", казва Тончо на виновните, докато едва стои изправен от старост.
"Преди да успеем да излезем от къщата, вълната вече беше дошла. Оттогава до днес това е състоянието – дворът е тиня, животните са разложени, а водата е унищожила цялата ни покъщнина", разказва друга жена, която също не знае как ще възстанови дома си. "Пенсиите на родителите ми са под 200 лв., а от покъщнината нищо не може да се спаси. Мъжът ми е инвалид, с 3 сърдечни удара. Аз също съм безработната. След като се разбра, че наистина язовирите са причинили потопа, бих казала на виновните да ми върнат къщата в нормалния вид, за да мога да продължа живота си", казва тя. Еднократната държавна помощ от 325 лв., вече е похарчена за бензин, защото й се налага да пътува от мястото, където е отседнала, за да разчисти развалините.
Събралите се пред пункта на БЧК, където двама психолози съветват пострадалите, а други доброволци раздават вода, храна и почистващи препарати от 8 до 20 ч., обясняват, че в жилищата им има огромни изсъхнали червеи. Почистването върви бавно и с постоянно дезинфекциране на ръцете в разтвор с белина. В същото време по изоставените къщи обикалят крадци. Най-често отмъкват техника, която е оцеляла след потопа и разни неща, които продават на вторични суровини.
Други две жени са дошли да питат за памперси, защото имат две деца – на 8 месеца и на 2 годинки. "В Бяла Слатина казват, че обществото се занимава с Мизия, повече отколкото с тях, но ние не сме искали да се случи това, за да станем център на вниманието", казват с тъжна усмивка те.
Вашите коментари