Международен екип астрономи, с водещи учени от Университета в Йейл и Университета в Калифорния, “изместват” космическите граници още по-назад във времето, когато Вселената е била на едва 5% от възрастта си 13,8 милиарда години.
Екипът е открил много ярка галактика на повече от 13 милиарда години. С помощта на комбинирани данни от телескопите “Хъбъл” и “Спитцер” на NASA е определена точната дистанция до тази галактика. Наблюденията доказват, че това е най-далечната от до момента известни на науката галактики, което я прави рекордно отдалечена от нас. Поради огромното разстояние до нея, галактиката изглежда като много млада – на едва 100 милиона години.
Каталожният номер на галактиката е EGS-zs8-1. Идентифицирана е по специфичния й цвят на изображения от “Хъбъл” и “Спитцер”. Това е един от най-масивните и ярки обекти в ранната Вселена. “Галактиката вече е с маса, равняваща се на 15% от масата на Млечния път. Но това се е случило за краткия период от около 670 милиона години. Вселената все още е била много млада”, казва Паскал Оеш, водещ автор в изследването от Университета в Йейл. Измерванията показват още, че в EGS-zs8-1 тече бурно формиране на звезди – те се раждат 80 пъти по-бързо, отколкото в нашата галактика (в Млечния път се ражда средно по една звезда всяка година).
Съвсем малък е броят на толкова далечни галактики, за които се знае с точност дистанцията до тях. Измерването и определянето на свойствата на тези екстремално далечни обекти са сред основните цели пред астрономите за следващото десетилетие. Учените обясняват, че наблюдението на EGS-zs8-1 е във време, когато във Вселената са ставали важни промени – водородът във всемира се трансформира и от непрозрачен става пропусклив за светлината. Според астрономите, младите звезди в ранните галактики, подобни на EGS-zs8-1 са основният двигател на тези промени.
Откритието на галактиката-рекордьор обаче поставя и нови въпроси. Потвърждава се тезата, че масивни галактики са съществували още в ранните дни на Вселената, но техните характеристики се оказват много по-различни от тези на днешните галактики. Астрономите вече разполагат с доказателство, че характерният, завладяващ цвят на изображенията от “Спитцер” на най-ранните галактики, се дължи на бързото формиране на масивни, млади звезди, които взаимодействат с първичните газове в тези галактики.
Вашите коментари