Защо новинарските емисии се пълнят с толкова много съобщения за катастрофи, корупция и разхищения? Том Стафорд, постоянен автор в BBC Future се опитва да намери отговор на този въпрос.
Докато четете новините, питате ли се, защо пресата с такова настървение се старае да ни информира за трагични, неприятни и печални събития? Защо средствата за масова информация обръщат внимание на житейските неудачи, а не на позитивните неща? И как това преобладаване на негативизма дава характеристика и на нас – читателите, слушателите, зрителите?
Работата не е в това, че няма други събития, освен лошите. Вероятно, журналистите са по мотивирани да отразяват тях, защото внезапната катастрофа изглежда в новинарския поток по привлекателна, отколкото бавното развитие на една или друга ситуация. А може и в редакциите на новинарските агенции да смятат, че откровените репортажи за корумпирани политици или изваждането на бял свят на нелицеприятни факти за събитията са по-лесни за “произвеждане”.
Но съществува и голяма вероятност, че ние, читателите и зрителите, просто сме научили журналистите да отделят на лошите новини повече внимание. Мнозина казват, че предпочитат да четат добри новини, но дали това е така в действителност?
За да проверят тази версия, изследователите Марк Траслър и Стюарт Сорока извършват експеримент в канадския Университет Макгил. Учените започват с това, че смятат предишни подобни изследвания за отношението на хората към поднасяните новини за не съвсем коректно проведени. Или протичането на експеримента не е достатъчно добре контролирано (например, участниците провеждат тестовите задания от дома си, а в подобна ситуация не винаги е ясно кой от семейството е зад компютъра), или пък са създавани прекалено изкуствени условия (хората са канени в лаборатории, където всеки участник е наясно, че експериментаторите внимателно следят какво подбира).
Затова канадските изследователи са решили да изпробват нова стратегия – да въведат изпитваните в заблуждение.
Траслер и Сорока канят доброволци от целия университет да посетят лаборатория, в която ще “изследват движението на очите им”. В началото изпитваните трябва да изберат няколко сред политически новини от информационен сайт, за да може камерата да фиксира “някакви базови” премествания на очите. На доброволците е казано, че е важно да прочетат новините, за да се получат точни замервания, като им е обяснено, че няма значение какво точно четат.
В последната фаза на “подготовката”, участниците гледат кратки видеофилми (обяснено им е, че това е същинската част на изследването, но на практика този етап е въведен само за да им бъде отвлечено вниманието), а след това отговарят на въпроси за това, какви политически новини искат да четат.
Резултатите от експеримента (както и най-често избираните от изпитваните новини), се оказват доста мрачни. Участниците масово предпочитат да спрат вниманието си на сюжети с негативен оттенък – за корупция, лицемерие, нечие падение и т.н. – вместо да се насочат към неутрални или позитивни материали. Особено често лошите новини са попадали в полето за избор на хората, които следят отблизо текущите събития и политиката.
Въпреки изборът, който правят реално, на прекия въпрос какви новини предпочитат да четат, участващите почти винаги казват, че искат добри новини. И още – всички те винят пресата, че отделя прекалено много внимание на негативните събития.
Изследователите смятат експеримента си за неопровержимо доказателство за така нареченото “негативно предубеждение” – псхилогически термин, с който се описва нашето колективно желание да чуваме и запомняме подробности от лоши новини.
Теорията на учените гласи, че правим това не само заради злорадството, но и защото еволюцията така ни е научила – да реагираме бързо на потенциалните опасности. Лошите новини може да са сигнал, че е необходимо бързо да променим поведението си, за да избегнем някаква опасност.
И теорията си има своите практически потвърждения. Хората наистина реагират по-бързо на негативни думи. Провеждани по-рано лабораторни тестове, недвусмислено показват, че реагираме по-бързо на думи, натоварени с негативизъм. Изпитваните натискали бутона за стоп много по-бързо при изписване на екраните пред тях на думите “рак”, “бомба” или “война”. И далеч не толкова бързо реагирали на думи като “дете”, “усмивка” или “радост” (макар че наистина употребяваме тези думи много по-често).
Разпознаваме негативните думи по-бързо, отколкото позитивните и даже можем да “предусещаме” кога думата ще е от “гадните” дори преди да сме я прочели напълно.
Излиза, че нашата бдителност по отношение на потенциалните заплахи е обяснението за афинитета ни към лошите новини. Всъщност, не е точно така.
Траслер и Сорока дават и друго тълкувание на данните, получени от експеримента. И то е, че обръщаме повече внимание на лошите новини, защото като цяло сме склонни да мислим за света като за по-добро място, отколкото той всъщност е. Когато нещата опрат до собствения ни живот, повечето от нас смятат себе си за по-добри от околните, и според разпространеното клише, се надяваме, че в крайна сметка всичко ще е наред. Подобно розово възприятие на реалността води до това, е лошите новини се превръщат за нас в нещо още по-неочаквано и ни кара да придаваме по-голямо значение. Тъмните петна, както е добре известно, много по-ярко изпъкват – дори и да са съвсем незначителни – на светъл фон.
В крайна сметка се получава, че нашето увлечение по негативните новини е далеч по-сложно, отколкото обяснението с цинизма на журналистите или със собствения ни стремеж към негативизъм. Причина за това може да е и нашият неугасващ оптимизъм.
В наши дни, когато новинарските емисии са пълни с новини за трагедии и катастрофи, тази мисъл би следвало да ни даде надежда, и да укрепи вярата ни, че човечеството все още не е съвсем загубено.
Вашите коментари