Скокът идва след нови сигнали, че САЩ обмислят военни варианти срещу Иран, а дипломатическият изход остава блокиран от спора за ядрената програма.
Цената на петрола достигна най-високите си нива от 2022 г., след като напрежението около Иран и Ормузкия проток отново се изостри. Brent, основният международен бенчмарк, премина границата от 126 долара за барел в търговията в четвъртък, докато пазарите реагираха на съобщения, че президентът Доналд Тръмп ще бъде информиран за възможни военни варианти за излизане от задънената улица с Техеран.
Според Reuters Brent се е повишил с до 7%, като юнските фючърси са достигнали 124,84 долара за барел, а американският WTI — 109,64 долара. Associated Press съобщава за Brent над 125 долара, след като надеждите за бърза сделка между Вашингтон и Техеран отслабнаха.
Причината за пазарната паника не е само войната, а географията. Ормузкият проток е един от най-критичните енергийни коридори в света. По данни на Международната агенция по енергетика през него през 2025 г. са преминавали средно около 20 млн. барела суров петрол и петролни продукти дневно — около 25% от световната морска търговия с петрол. Протокът е важен и за втечнения природен газ, защото през него минава почти 20% от глобалната LNG търговия.
Затова всяка неяснота около Ормуз веднага се превръща в глобална икономическа тревога. Пазарите вече калкулират не само текущо намалени доставки, а риск от продължителна блокада. The Guardian съобщава, че цените са се изстреляли над 120 долара, след като Тръмп е предупредил, че американската морска блокада на ирански пристанища може да продължи „месеци“.
Дипломацията засега не успява да намали напрежението. Последното иранско предложение предвиждаше отваряне на Ормуз и край на американската блокада, но оставяше преговорите за ядрената програма за по-късен етап. Вашингтон не приема такава последователност — за Белия дом ядрената тема трябва да бъде част от първоначалната рамка на всяка сделка.
Скокът на петрола вече се прехвърля и върху финансовите пазари. AP съобщава, че световните борси са отстъпили заради опасенията от продължителна война, по-скъпа енергия и нов инфлационен натиск. В подобна среда централните банки имат по-малко пространство за намаляване на лихвите, а правителствата — по-малко възможности да облекчат потребителите без нови бюджетни разходи.
Редактор: Екип на nakratko.bg
Вашите коментари