В навечерието сме на китайската нова година, която мнозина избързаха да си честят още с настъпването на календарната 2019 година (по Григорианския календар, който използваме).
Разминаването между двете открай време предизвиква обърквания сред онези, които не са запознати с разликите в летоброенето, използвано на запад и в Китай.
От текстовете на Шу дзин ("Книга на историята" или "Книга на преданията") става ясно, че китайските жреци в древността са били хранители и на астрономичните познания. В един от древните летописи са запазени сведения за слънчево затъмнение, случило се - според съвременни изчисления - на 22 октомври 2137 г. пр.н.е. Но корените на разбирането за движението на времето водят началото си от поне хилядолетие преди това, когато древните китайски племена са разполагали с много точни понятия за сезоните и цикличността на природните явления.
Някои китайски летописи свидетелстват - и тези данни се потвърждават от археологически находки - че още през XVIII - XVII век пр.н.е. племенните общности по тези места са се ръководели от година с продължителност от 356 дни. В един такъв цикъл имало 12 месеца, всеки от които с по 29 или 30 дни. За да наваксат натрупващите се разлики, през определени периоди от време... пълният текст и снимки>>>
Вашите коментари