Роден актьор изгаря дипломата си за висше, преди да потърси късмета си в Лондон

07:20, 6 Юни 2015

Той е на 25, по британски учтив и по балкански емоционален. Mасовият зрител го познава като актьорът, който се издъни с финес в състезание по стрелба с лък срещу продуцента Георги Тошев в „Африка: Звездите сигурно са полудели”.

Малко след като сгъна палатката си от суровата пустош на Ботсвана в прайм тайма на bTV Юлиан Костов изгря сред друг не по-малко величествен декор – този на култовия сериал „24: Не умирай днес”, чийто девети сезон бе заснет изцяло в сърцето на Лондон.

Междувременно записа участие в режисирания от Валери Милев зомби апокалипсис „Код: Червено” и заглади ревера на британски злодей в „Корпус за бързо реагиране 2”. Костов е от Варна, учи бизнесмениджмънт в Холандия, но завършва образованието си в Англия и
нокаутира 5200 кандидата за място в Националния младежки театър.

През последните два месеца акостира отново на родна земя, за да се учи как се прави кино в студията на „Ню Бояна филм”. Филмът е студентски, по сценарий на Александрина Козовска, а за осъществяването му помагат ментори от САЩ и татковината. „Аз бях част от актьорския състав, сменяхме си позициите на всеки 3 дни. Имах един ден като режисьор на филма. Героят ми е Дерек, лошото момче, в което се влюбва главната героиня, изиграна от великолепната София Василева. Другия човек, с когото имах честта да си партнирам, е Венцислав Янков („Под Прикритие”), който играеше моят шеф.”, обяснява Юлиан.

Син на юристка и бизнесмен, той поема по трънливия път на актьорството, вдъхновен от Хийт Леджър като Жокера в „Черният рицар”. Тръгва по кастинги със същия плам, с който изгаря дипломата си по бизнесмениджмънт след 3-годишно обучение в Холандия. „Не ми беше най-интересната сфера за изучаване. Градът, в който живеех, беше много малък, затворен и скучен. Хората си имаха определен начин на забавление, който не ми допадаше – като започнем от хаус музиката и завършим със специалните им кексове с марихуана.”, откровен е актьорът.

От пет лета постоянният му адрес е в британската столица, а първите си джобни изкарва като рекламно лице на Gillete и Chavrolette. ”В Холандия съм се издържал и като общ работник в супермаркет. В Лондон, като изключим кариерата ми на барман за една вечер, съм работил само като треньор по плуване за дечица и възрастни. В момента имам продуцентска къща в Лондон и се занимавам с организиране на различни събития за актьори. Сега на 27 и 28 юни в „Ню Бояна“ организираме актьорски мастър клас с AMAW – Номер 1 актьорско студио в Лос Анджелис. Американски учител ще дойде да преподава на родните таланти по тяхната специална (анти)техника”, споделя Юлиан.

В „24” Костов се откроява като агент Харуел и мишена за крошетата на безсмъртния Джак Бауър. Кийфър Съдърланд описва като „изключително концентриран професионалист”. След общата им каскада винаги проверявал дали е добре. От снимачния сет българинът има и паметна случка за разказване. „В сцената ми с Уилям Дивейн (президентът на САЩ) и Кийфър се наложи да сменим цялото си позициониране спрямо сценария и поради тези нови обстоятелства се промениха и диалогът, и скоростта, с която сцената трябваше да се случи. Джон Касар, режисьорът на „24”, ми нареди: „Кажи колкото можеш повече от репликите си възможно най-бързо преди Кийфър да те издебне в гръб и да те удари”. На всичкото отгоре и Уилям постоянно импровизираше с реплики на момента, а аз не можеше току така да го прекъсвам, за да кажа моите, защото той играе президента, по дяволите! Но в крайна сметка се получи много хубаво. А от трите удара, които Бауър ми нанася, остана само един след монтажа, защото, цитирам продуцентите в Ел Ей: ”Той е Джак Бауър – няма нужда да те удря повече от веднъж, за да те свали”, смее се Костов.

Догодина той ще продължи похода си на голям екран с римейк на историческия филм „Бен Хур”. В съвременния вариант на библейския епос Юлиан слага тогата на римския центурион Луций и си партнира с Тоби Кебъл („Рокендрола”, „Планетата на маймуните”). Клапата на потенциалния блокбастър щракна в италианския град Матера през февруари. С основната звезда в каста Морган Фрийман обаче нашенецът няма допирна точка. „За мое голямо съжаление не можах да се запозная с него, но трябваше да живеем в съседни пещери - стаите в хотела ни там бяха пещери, буквално. Той е един от любимите ми актьори, но никога в този филм не е имало дори вероятност да имам сцени с него, не знам защо излязоха такива заглавия в родната преса.”, казва Юлиан.

Малко факти

Роден е на 25 август 1989 г във Варна. Дебютът му пред публика се случва като осмокласник в Испанската гимназия. „Със съучениците ми пяхме песента на Los Lobos - El Mariachi на училищния концерт. Голям срам се срамувах!”, смее се Юлиан. Печели бронз на Балканиада по плуване и става 10 пъти шампион на България като част от националния ни отбор. „Този спорт в голяма степен е калил борбения ми дух. Най-ценното нещо, на което ме е научил, е да губя и печеля с достойнство.”, казва Юлиан.

В момента поддържа формата си с фитнес и бокс.

От изкараната пролет в страната ни Костов стига до следните заключения: столичани са значително по-озлобени в ежедневието си, а варненци са по-спокойни и доста по вежливи. „Може би защото най-сетне ни оправиха пътищата”, казва с намигване актьорът.
Качествата, които трябва да притежава една жена, за да се класира за среща с него, са чувство за хумор и по-сериозни амбиции.
Опитът му в кулинарията се свежда до пълнени чушки. Пробвал рецептата преди пет години. „От тогава го карам по-простичко. Харесва ми да се старая да готвя, когато е за специален човек, но да го правя за мен самия ме мързи ужасно.”, обяснява Юли. Последната книга, която го е вдъхновила истински, е „Мястото на душата” на Гари Зукав.

Живее без течаща вода и ток в Ботсвана

Месецът, който изкарва в Африка като герой в риалити формата на bTV, води Юлиан до пълен душевен рестарт. Без течаща вода, ток и удобствата на съвременните комуникации той преоткрива кой е и какво иска да постигне. „Бях чел една статия, че не е добре за психиката на бебета да виждат отражението си в огледало до 6 месечна възраст. Не мога да ви опиша, колко спокоен се чувствах след 1 месец, в който почти не бях виждал лицето си. Бях се дистанцирал от егото си до степен, която е трудно достижима в нашата реалност.”, спомня си Костов. Оказва се, че санитарният минимум, който го кара да се чувства щастлив, включва хубаво време, любима жена, интересни хора за компания и здраве. Една от екстремните му случки докато лагерували в саваната била с лъв, който дошъл да го души, докато спял. „След малко се освестих и се оказах в палатката и се успокоих, но тогава пък чух нещо да шава и да издава зловещи звуци, помислих, че е змия, събудих Жоро (Милков), той ми светна с един малък фенер, а аз започнах да я налагам с една обувка. На сутринта разправях на нашия ботсвански гид смелата история, как съм убил змията, а той след като сгъна палатката ни, ми обясни, че моят змей е бил не нещо друго, а една малка жаба.”, смее се актьорът./Монитор

Вашите коментари