Михаил Екимджиев
СТОТИЦИ са случаите, в които данъчните власти у нас отказват възстановяване на ДДС на добросъвестни търговци.
Те са платили на своите доставчици, но според бирниците някъде по веригата имало нередност, която ги “навежда” на извода, че нямало реална доставка. Това е едно универсално основание за отказване на данъчен кредит. Вадят се аргументи, че доставчиците нямали достатъчно работници и транспортен капацитет. Дори липсата на винетка на колата им дава основание за отказ. Така масово се санкционират добросъвестни участници в стопанския оборот. Остава излъгано тяхното легитимно очакване да им бъде възстановен ДДС, след като са били коректни и към контрагентите си, и към фиска. Те са изпълнили всички условия да получат данъчен кредит, а не го получават. Защо?
От представители на бизнеса знам, че ДДС се изплаща бързо на фирми, близки до правителството в конкретния период. А към други се прилага данъчна репресия.
Какъв е проблемът? Това, което констатира Европейската комисия, е, че данъчните и съдът у нас действат като башибузуци. Те не прилагат европейските стандарти, не преценяват добросъвестността на получателите на облагаеми доставки.
Решават, че една фирма не е заслужила да бъде върнат ДДС заради доказана нелоялност в предизборни периоди. Преценяват, че тя може да бъде занулена чрез отказ да се възстанови данъкът за добавена стойност.
Изпратили сме десетки жалби пред съда в Страсбург и пред ЕК с аналогични оплаквания като този на фирмата за зърно “Куарт” ООД. На нея не възстановявят ДДС в размер на 113 000 лева по 13 фактури.
Преди половин година съдът в Люксембург се произнесе по две български дела по сходен проблем. Беше даден категоричен сигнал от най-високо място на българските съдебни и данъчни власти, че така повече не може да продължава. И че трябва да бъдат съобразени европейските критерии - данъчен неутралитет, зачитане на добросъвестността на получателите на облагаеми доставки. ДДС може да се откаже само при доказани измами по така наречените “дедесарски вериги”.
Това предупреждение не беше взето под внимание от нашите власти. Те се направиха, че няма такива решения. Сега в един момент чашата на търпение преля.
Случаят “Куарт” не е изолиран. Това означава, че бизнес средата в България е деформирана и непредсказуема. Чуждите инвеститори са застрашени от данъчен произвол. Европейската конвенция за правата на човека и Хартата за правата на човека са перманентно заплашени. Това означава, че е нарушен един от свободните принципи - за свободно движение на капитали. Ако една чужда фирма инвестира у нас, тя ще катастрофира, сблъсквайки се с тези ретроградни данъчни политики и практики.
Ако в хода на тази наказателна процедура се потвърдят нашите оплаквания, в което ние няма причина да се съмняваме, оттук нататък българските фирми биха могли да искат възобновяване на съдебните дела при отказано ДДС. И преразглеждането им да бъде по европейските правни стандарти на съда в Люксембург. Ако и това не се получи, теоретично е възможно да се стигне до Страсбург.
На този етап бих препоръчал при наличие на такъв произвол фирмите да се обърнат към Европейската комисия. Важно е там да има яснота и информация, че става въпрос за повсеместна масова практика, която е в драматично противоречие с правото на ЕС.
Трябва да има повече оплаквания, вероятно те ще бъдат присъединени към делото на “Куарт”. Държа да отбележа, че това няма да доведе до обезщетение, но то може да убеди ЕК, че в България поголовно се погазват принципите на данъчния неутралитет и се игнорира европейското право. Едно подходящо решение на Европейската комисия или на съда в Люксембург би помогнало на бизнеса да работи в една по-предвидима и дружелюбна данъчна среда.
България вече се прочу печално в Страсбург със своето правораздаване. Сега е на път да се “прослави” и с данъчната си диктатура. Но всичко опира до лошото правосъдие. Съдът трябва да е коректив на данъчния произвол. Само че у нас по ред причини това не е така.
В огромен брой случаи съдът механично потвърждава безобразни, противоречащи на европейското право ревизионни актове. Ако тук имаше надеждно правосъдие, нямаше да се стигне до тази процедура. Смея да твърдя, че и февруарските протести също нямаше да ги има, ако съдът беше санкционирал монополистите у нас. Ролята на правосъдието е от изключително голямо значение особено за страните в преход. Ако то е на мястото си, може да повлияе благотворно за решаването на политически и икономически проблеми. Традиционно правосъдието се неглижира. Всички казват: “Гледайте икономиката, гледайте политиката!” Но когато работиш в една непредсказуема от гледна точка на правоприлагане страна, кой ще инвестира тук? /"24 часа"
* Авторът е изявен юрист и правозащитник, спечелил десетки дела в Стасбург
Вашите коментари