Изключително жалко е след две години управление на това правителство, след всички гръмки заявки за реформи и промени в здравеопазването, изведнъж всичко да се сведе до това трагикомично решение за влизане в болница с пръстов отпечатък.
Изглежда ми несериозно.
Но пък забелязвате, че се генерира енергия, която по никакъв начин не помага на гражданите да получат качествени здравни грижи.
Влизането в болница с пръстов отпечатък не е законово определено за българските граждани. То е някаква опция, за която се намери пролука в закона, за да се въведе като възможност. За официалните документи за легитимация си има закон и там те са упоменати – личната карта, паспорта, в определени случаи шофьорската книжка. Ако пък някой много иска да си постави пръста в устройството – няма лошо, но изрично трябва да се каже, което отсъства от информацията на Здравната каса и на Министерството на здравеопазването, е, че вземането на пръстовия отпечатък е само пожелателно действие. Няма текст, който да го прави задължителен. Но ако някой се опитва да го налага като законово изискване, ще му кажа категорично – не, не е законово регламентирано. И Комисията за защита на личните данни се е произнесла, че това е само една опция. Трябва да се предоставят на гражданите и други варианти за самоидентификация.
Доколкото тази процедура по снемане на пръстов отпечатък яде време на пациента и е изключително дразнещ начина, по който беше рекламирана и обяснявана по време на кампанията, мисля, че едно гражданско общество трябва да се съпротивлява на подобни безумия. Съвсем спокойно днес пациентът може да откаже да се идентифицира с пръстов отпечатък. И с абсолютно никакъв аргумент болницата не може да му откаже здравно обслужване, стига той да е с изрядни здравноосигурителни права. А в някои случаи, когато е по спешност – дори и да е без такива. Няма законово основание болницата да откаже преглед или лечение.
А дори и ако откаже, има достатъчно много организации, които се занимават със защита на правата на пациента, има Комисия за защита на личните данни, има юристи, а дори за тази цел могат да се обърнат и към медиите. Ако някой пациент се обърне към журналистите с признание, че са му отказали преглед или лечение заради липса на пръстов отпечатък, съм убеден, че веднага ще се намерят хора, които да му кажат какви са законовите стъпки в негова защита. Така че хората имат избор!
Разбирам, че когато един човек е болен, той иска по най-бързия начин да се свърши медицинската част от прегледа или лечението му. И е готов на почти всичко, за да му се обърне нужното внимание. Точно това е грозната спекулация, с която здравното министерство и НЗОК злоупотребяват. Те смятат, че хората ще се подчинят и не се свенят да въвеждат своите /не е силна думата и си позволявам да я употребя – бел. а./, глупости.
Друг е въпросът дали има нещо опасно в даването на пръстов отпечатък от гражданите. Не съм IT специалист, но като човек с обща компютърна грамотност, твърдя, че съхраняването на пръстовите отпечатъци далеч не е най-защитеният начин, който да не може да се разбие и фалшифицира.
С вземането на пръстовите отпечатъци за пациентите нищо няма да се промени към по-добро в сравнение с използването за тази цел на личната карта. Но има една друга опасност, за която никой не говори. Все пак, в болниците влизат хора с инфекциозни и други заболявания, а трябва да си слагат пръста на екран, който са ползвали мнозина преди него. Не съм видял досега в нито една от болниците, където се снемат отпечатъци, да се ползва дезинфекциращ спрей.
Логиката на този възпаляващ обществените настроения нов феномен не трябва да е „дали това може да ни навреди”, а в друго посока – „може ли да ни помогне”. И след като този пръстов отпечатък за абсолютно нищо не ни помага, тогава за какво го правим? /БГНЕС
Д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването /2010-2012 г./
Вашите коментари