Лични размисли, по лични наблюдения, с лични заключения
Забравете за колите, които сами ще се движат, управлявани от сложни алгоритми. Забравете и за нано-технологиите, които обещават революционни промени в много научни области. Най-новата “иновация”, която ни подготвят от Силиконовата долина може да се окажат… квадратните скоби. […..]
От няколко дни насам в интернет пространството циркулира новината, че Facebook се кани да въведе етикет, с който да бъдат обозначавани сатиричните материали. Повече няма да се налага да се чудите, дали написаното, което току що сте прочели в сайт с адрес “www.големимистерииолеле-точка-ком” е истина, достоверна информация или просто тренировка на някой скучаещ “журналист” да напише 20 шокиращи неистини на едно място, допускайки минимален брой пунктуационни и граматични грешки.
Край на това постоянно чудене, новина ли четете, репортаж ли гледате, или пак някой зевзек се забавлява за ваша сметка.
Вече няма да се налага да разчитате на такава остаряла технология като здравия разум, за да отсявате достоверната информация от абсолютната глупост. За това ще се грижи етикетът [satire] поставян до постовете в дебрите на Facebook. (Вероятно става дума за нещо такова: В лентата с новини – средната колона – по преценка на алгоритмите, управляващи Facebook, определени сайтове, за които се сметне, че предлагат “сатирични новини или изпълнени със слънчева глупост информации”, ще им залепят етикетът [satire], така че отдалеч да става ясно, за какво се касае новината. Засега не е ясно точно какво и как ще става, ако изобщо бъде въведено.)
Обаче първо да се уточним. Новото начинание на Facebook засега е само във фаза “тестваме”. Причината спецовете в социалната мрежа изобщо да мислят в тази насока има реално изражение. За вас може и да е непознат, но в света на интернет е много популярен шегаджийският сайт www.theonion.com (на български ще рече нещо като “лукът-точка-ком”), в който нерядко към иначе сериозни информации се подхожда по “безогледен сатиричен” начин. Потребителите на Facebook не веднъж се били оплаквали, че не могат да разберат дали публикациите от този (и други подобни) сайт са сериозна информация или шега.
А и в днешно време, когато хиляди сайтове се появяват всеки ден от нищото, или от наличието на прекалено много свободно време на хора, които “имат какво да споделят със света за своето виждане за живота и световните загадки и феномени изобщо”, не са един и два примерите, когато откровени измислици биват приемани (и цитирани!) като достоверни факти.
В интерес на истината, трябва да се отбележи, че Facebook не предприема тази стъпка, защото мисли, че потребителите му са глупаци, а защото са наясно, че всички са големи глупаци. В официално изявление се казва буквално следното: "We are running a small test which shows the text '[Satire]' in front of links to satirical articles in the related articles unit in News Feed, This is because we received feedback that people wanted a clearer way to distinguish satirical articles from others in these units." ("Провеждаме малък тест, при който текстът [Satire] се извежда пред линкове към сатирични публикации в свързаните публикации в лентата с новини. Правим това, защото получихме много отзиви от хора, които искат еднозначно да определят сатиричните публикации от останалите." Изявлението е публикувано в сайта Ars Technica, от където уточняват, че са потърсили допълнителна информация относно начина на действие и списъка със сайтове, които ще получават този етикет. Пак от официално изявление на Facebook служител, става ясно, че тестът тече от около месец. На въпрос на arstechnica.com дали и други сайтове ще бъдат означени с този етикер, не е даден отговор).
Сега схващате ли за какво иде реч? Потребителите искали да знаят кога точно става дума за “сатирични материали”. Светва ли ви лампичката, че тия потребители вероятно наистина са забравили как се използва инструмента “здрав разум”?
Но преди да стоварим цялата вина върху Facebook, да погледнем нещата от другата страна. Не рядко и журналисти с авторитет се подвеждат по какви ли не “новини”, които, ако времената са по-нормални, ще бъдат отминавани с безразличие и отхвърляни на момента, заради очевидната небивалица, която се опитват да пробутват. Но времената са далеч от нормалното. Или новото нормално е далеч от старото.
Вземете например новата мода в “информационните” сайтове да ви предлагат “галерии от снимки” за супер съществени новини като “лейди Гага се заля с кофа ледена вода! Вижте как! Супер сензация!” (засега не обръщайте внимание на заглавията и на броя възклицателни знаци – за тях след малко). В едни нормални времена тази новина щеше да се намира, ако изобщо попадне, забутана в някое ъгълче на последните страници на вестниците с най-малък тираж. Днес тя ви преследва в новинарската лента на Facebook профила ви, предлагат ви я поне от 20 “информационни” сайта и във всяка информация обемът вода, който си е изляла на главата въпросната знаменитост расте пропорционално на развинтеността на фантазията на “дежурния редактор”. Такива са (или са станали) времената.
И точно в това е проблемът. Интернет се е превърнал в странно място, пълно със снимки на котки и кучета, с рози, сърчица, чудни изгреви и залези, цитати на мъдри мисли, уж казани от велики люде (за тяхна радост в по-голямата си част са напуснали отдавна този грешен свят. Иначе не се знае колко щеше да им коства, за да докажат, че такива измислици не може да са говорили. Да му мислят живите велики хора, на които им се налага да научават от тия картинки “колко умни неща са казали”). Да не говорим за нескончаемите ленти с новини от света на любопитното и паранормалното, конспиративни теории и чудодейни лекарства, ефикасни и бързодействащи диети за отслабване. И още, и още “интересни неща”, сред които става трудно да отсяваш кое да приемеш сериозно и кое е за развлечение.
Не става дума само за това, че човек трябва да се отнася критично към поднасяната му информация и да я проверява по всички достъпни му начини. Защото в днешния модерен интернет свят и реномираните медии са въвлечени в играта на “виж – щракни – сподели”. Не сте чували за тази игра? Всички я играем всеки ден.
Това е бизнес моделът, който движи интернет. Ние, потребителите, не сме склонни да плащаме за нещата, които ползваме във виртуалния свят. А те си имат цена. Цената я плащаме през рекламите. А мениджърите на рекламните агенции искат (с основание) “очните ни ябълки” срещу техните долари. Казано иначе, от всяко наше кликване по заглавие или съдържание, което споделяме, изпълнителните директори на рекламните агенции и шефовете на безбройните информационни сайтове печелят парите, които харчат после за екзотичните си почивки и луксозни глезотии, с които да впечатляват конкуренцията – същите като тях рекламни шефове и мастити главни редактори. Дори и да звучи пресилено, нашето “одобрение” за глупостите, с които те привличат вниманието ни, ги прави наистина богати. Сами съдете за размерите на наивността човешка, след като Facebook има пазарна капитализация от милиарди долари. Представете си колко много “полезни” и “реални” предмети за ежедневието ни произвеждат всички тези “социални мрежи” и пак помислете, дали е реално да струват толкова много пари.
Парите са доверие. Нашето доверие.
Как интернет измерва доверието ни? В сумите, които се въртят в рекламата и в това, до колко “награждаваме” с вниманието си определени “интернет ресурси” (разбирай – сайтове). Затова вече новините не може да са само новини – те трябва да са забавление. Ако следите новинарските медии в англоезичния сегмент на интернет, може и да ви е направило впечатление (а може и да не сте забелязали), че след публикуването на информация за важно събитие, обикновено третата новина по същата тема е “преглед на коментарите на потребителите в Twitter, касаещи … (въпросната случка)”. За разлика от България, където все още по-популярен е Facebook, англоговорящите наблягат на бързата комуникация през Twitter. Споделят си хората, но го правят с по-малко думи. Кой ги знае защо предпочитат този начин, но разните знаещи социолози твърдят, че има доза мързел, доза лаконична гениалност и огромна порция изпростяване. Каквото и да е, щом тропа на врата на комшиите, ще дойде и при нас.
И те са тръгнали от привличането на вниманието на потребителите с Шокиращите! изречения с по няколко възклицателни знака, за да стигнат до публикуването на “дискусионни новини”, съставени от цитати на потребителите в Twitter (или Facebook). Много правилно започвате да подозирате, защо го правят. За да привлекат вниманието ви за по-дълго време. Защото трябва да бъдете въвлечени в цикъла “виж – щракни – сподели”. А напоследък в световен мащаб се оказва, че не се справяме добре с тази си “задача”. През 2000 година средностатистическите данни сочат, че сме отделяли по 12 секунди време докато прескочим от една информация на друга. 13 години по-късно това време е намаляло до 8 секунди. Времето, през което ангажираме вниманието си върху една информация е намаляло с цяла 1/3. В научно-популярните сайтове може да срещнете информация, че златните рибки са способни да задържат вниманието си върху дадено нещо средно по 9 секунди. (Сега може и да се замислите, дали това е сериозна информация или плаче за етикета [satire]).
Вие преценете. Сами решете дали е редно да поощряваме тенденцията, практикувана вече и от реномираните информационни агенции, на които до вчера сте се доверявали безкритично, а днес посягат все по-често към използването на “третата новина по темата”. Пак наша остава и преценката, дали написаното във Facebook може да се смята за информация, на която – ако се наложи – да заложите здравето и живота си. Ясно е, че в рекламната индустрия, която лежи в основата на бизнес модела на интернет, се въртят неимоверно много долари. Факт е, че в тази индустрия са заети хора, които са наясно, че златните рибки могат да задържат вниманието си върху едно нещо по-дълго време, отколкото средностатистическия американски интернет потребител. И понеже те го знаят, ще го използват по всички хрумнали им начини, за да спечелят доверието и вниманието ни, защото за тях това са спечелени пари.
В едно интервю от далечната 1967 година Владимир Набоков казва, че “сатирата е урок, пародията е игра”. В ерата на интернет комуникациите научихме, че всички предпочитат играта пред уроците*. Проблемът на сатирата в един свят с ограничено във времето внимание и безкрайно по обем информационно съдържание е, че те кара да спреш и да се замислиш. Сатиричното съдържание забавя скоростта на цикъла “виж – щракни – сподели”. Започваш да го предпочиташ. А платформи като Facebook печелят милиардите си от бързото изпълняване на вълшебния цикъл. Затова от Facebook са се загрижили за поставянето на етикета [satire]. Не толкова заради улесняването на живота на откровените “дебилни потребители”, а защото трябва да се отстрани “спирачката”, наречена “мислене”, която отклонява вниманието от доходоносните пътеки.
Засега етикетът само се тества. Представяте ли си какво ще се получи, ако се окаже сполучливо начинание? Как ли ще го преведат за българския сегмент: [шегичка], [сатири4на статия], [майтапче] или директно [бийййп]?
Може пък да се окаже удачно въвеждането на такива етикети. Особено полезни за нашата родна действителност ще са [снимки 18+], [пълни глупости], [авторът си измисля по 30 такива на ден], да не говорим за по-изисканите [диетата на Димков], [Ванга така каза], [дъновизми] или за откровено снобарските [алтернативни алитерации] и [политически панегирик].
Каквото и да решат, каквото и да ви говорят, знайте, че става дума за пари. Много пари. И за вашето доверие, което се превръща в техни пари.
Username: nese4ete6e
Password: *************
Изказаното е лично мнение и може да не съвпада с редакционната политика на nakratko.bg.
Вашите коментари