Руският президент Владимир Путин ще е сред държавните ръководители, които ще присъстват в петък на тържествата по отбелязване на 70-тата година от дебаркирането на съюзническите войски в Нормандия – битка, която е най-мащабната десантна операция по времето на Втората световна война.
Имам подозрения, че мислено Путин от време на време ще се връща обратно на изток, защото онова, което се е случвало на Източния фронт е много по-значимо, отколкото събитията на плажовете на Нормандия, пише в статия за Herald Scotland Хари Рид.
Казвам това, не за да омаловажа героизма на онези, които превземат и удържат плацдармите за десанта; които блестящо планират операцията и успяват да заблудят противника. Просто искам да напомня, че Хитлер и гротескното зло на нацизма не биха могли да бъдат победени, ако го нямаше мъжеството и издръжливостта на руския народ и колосалните жертви, които дава (14 милиона военнослужещи загиват или изчезват; още 5 милиона са тежко ранени, а има и около 8 милиона загинали мирни жители).
Когато войските на съюзниците дебаркират в Нормандия, руснаците се готвят за велики битки, които стават повратни в хода на войната. Всичко започва две седмици след като съюзнически войски стъпват на европейска земя. Около 1,3 милиона войници от 166 дивизии, използването на стотици танкове и поддръжката на 6000 самолета се готвят да притиснат хитлеровите армии толкова жестоко, че те да не са в състояние повече да се съвземат. Тези войници и генералите, които ги командват, се сразяват решително с елитните германски армии. Но за тях на Запад днес почти са забравили. А те са достойни, за да си спомняме за тях.
Например, да си спомняме за един най-младия генерал в историята на Червената армия Иван Черняховски. През лятото на 1944 година Черняховски е само на 38 години, но зад гърба си има победата на своята 6-а армия във важната за изхода на войната битка при Курската дъга. После ще запише още важни победи в онова голямо настъпление, което започва на 22 юни.
Той е два пъти Герой на Съветския съюз. Умело и уверено командва огромни сили и без съмнение е един от най-добрите типично руски генерали. Черняховски загива в началото на 1945 година в източна Прусия, когато е тежко ранен от осколки от снаряд.
За мен е трудно да произнеса името му. Но това име едва ли гали слуха на Запада. В това е целият проблем.
Три дни след началото на настъплението на руснаците жертвите на германските сили са не по-малко от 20 000. Още много хиляди са взети в плен. Съветите настъпват на запад, печелейки победа след победа, а немците отстъпват. Вероятно това е най-успешната и продължителна операция за цялата война. Един немски командир казва, че през лятото на 1944 година германските армии в Русия претърпяват последователно редица сериозни загуби – най-тежките поражения в своята история.
Руският ръководител Йосиф Сталин, или “чичо Джо”, както го нарича американският президент Рузветл, не е демократ. Като главнокомандващ той имал правото и се държал с онази ужасна безпощадност, която на Запад се смята за немислима. Но ако наричаме нещата с истинските им имена, той не води битка за свобода, а за оцеляване на страната си. Воюва срещу бившия си съюзник Хитлер, защото Хитлер заради собствената си глупост посмява да нападне Русия.
През март 1946 година, когато изнася знаменитата си реч във Фултън, Мисури, Уинстън Чърчил заявява своето “дълбоко възхищение” към “доблестния руски народ” и “моят приятел от военните времена маршал Сталин”. Той казва, че разбира колко много руснаците се нуждаят от това, да осигурят безопасност за западните си граници. Чърчил казва още “Радваме се да видим Русия на законно отреденото й място, сред водещите държави в света. Приветстваме нейния флаг в моретата”.
Но после предупреждава за това, че над европейския континент се е “спуснала желязна завеса”. Той се чувства “длъжен да обрисува онази сянка, която и на Запад, и на Изток ще падне над целия свят”.
Речта на Чърчил се оказва пророческа по отношение на онова, което предсказва за студената война и за необходимостта от създаването на миротворчески сили към ООН. В нея прозвучава признание за колосалната саможертва и храброст на руснаците и едновременно с това – предупреждение към целия свят за тях. Речта на Чърчил предизвиква фурор по целия свят. А Сталин изпаднал в ярост.
В известен смисъл ситуацията и позициите ни остават непроменени. Разбира се, налага ни се да сме нащрек с руснаците, но трябва винаги да помним за това, че без тях би било невъзможно да победим във Втората световна война, и че дадените от тях жертви надхвърлят границите на въображението.
Вашите коментари