Преди Втората световна война онези групички, които в България са споделяли нацистки и фашистки идеи са били имитативни, те са имитирали Хитлер, Мусолини или някой друг, в момента в калабалъка на истерията за бежанците се раждат истински такива.
Обезпокоен съм от това, но това, което ме кара да бъда оптимист е фактът, че групичките, които се сформираха са битови. Те не могат да си намерят идеология, която да звучи сериозно. Проблемът ще е ако някой с висше хуманитарно образование, започне да им прави идеология. Сега те все още са на битово равнище. Това, че нямат интелект и не могат да поддържат членоразделен дискурс е плюс за страната, огромният минус обаче е, че са автентични. Те не имитират Хитлер или Мусолини, те са доморасли. Това е плевел, който не бива да допуснем да плъзне из нашата градина.
Под повърхността има очевидно нежелание у повечето хора да бъдат въвлечени от нацистите и фашистите, макар че може би вербално споделят някаква подкрепа. Има достатъчно нормални хора, които са солидарни или милозливи, както казваше баба ми. Мои студенти, които се въвлякоха в първата вълна за помощ на бежанците, още в първите три дни бяха залети с толкова храни и дрехи, че се наложи да въведат ред и да кажат, че има достатъчно дрехи и има нужда от други неща. Огромна лавина от състрадание и солидарност ги заля.
Българинът все още не е до толкова покварен, че да стане опасен за себе си, но е достатъчно покварен, за да предизвиква известни безпокойства у околните. Със студентите и колегите от Нов Български университет инвестираме доста средства да помагаме на бежанците с храни, дрехи, в ремонтите на общежитията. В момента говорим с ръководството на университета как да приютим онези сирийци, които са били студенти и са прекъснали поради войната и вместо да потънат в отчаянието на това да си бежанец, те ще продължат да бъдат студенти. Ще обявим това, когато измислим как точно да стане. /БГНЕС
Евгений Дайнов е политолог, професор в НБУ.
Вашите коментари