Престъпността и това, което става в този план, това е нещо нетърпимо, заявява в интервю за БГНЕС известният социолог проф. Георги Фотев.
"Цялото общество, в това число всичко хора, които участват в публичния живот - политици, журналисти и всички други, трябва да стигнат до убеждението и да има достатъчно мнозинство, защото някакви други гледни точки винаги ще има, да се разбере, че така просто не може. Това е нетърпимо положение. Ние трябва да стигнем до убеждението и да има достатъчно мнозинство, защото някакви други гледни точки винаги ще има, да се разбере, че така просто не може. Не може да се примиряваме в една такава ситуация на толкова голяма и фундаментална несигурност. Ние трябва с цялата сила да разберем това, което стана недалеч от тук – в центъра на София посред бял ден. Всеки ден ние научаваме за някакви такива стресиращи факти и събития, които се случват. Тази битка ще трябва наистина да бъде безкомпромисна, не само да се обещава.
Това е функция на управляващите и на цялото общество. На цялото общество тази функция се изразява като нетърпимост към такова положение на нещата - в искрен отговор на всички обещания, които се дават за задаване на един приемлив ред. Не може ние да се събуждаме или пък, когато включим за последен път новините или влизаме в информационното поле непрекъснато да се занимаваме с такива неща. Това разконцентрира усилията, мотивацията на хората. Страхът не създава нищо, той само потиска и ни лишава само от неща, които можем да направим. Не можем да живеем повече в такъв страх и подозрителност и ще трябва ясно да се адресират отговорностите и ангажиментите. Не може да живеем с това, че като че ли времето е безкрайно пред нас. То е безкрайно, но тази безкрайност е нищо. Ние трябва да знаем в обозримо време какво правим и как го правим", казва проф. Фотев.
Колкото до това, какво трябва да се направи, проф. Фотев казва: "Поставянето на въпросите и търсенето на този отговор, фактът, че ние сме тук да изразим собственото си мнение, е нашият възможен принос. Трябва да правят всички това. Тук не се изисква нищо друго, изисква се да вярваме в словото, да вярваме в изразената публична истинност, това да определя повече или по-малко атмосферата, в която живеем. И аз не искам да изглежда наивно това, което казвам, но ние трябва да вярваме в тези неща. Ако ние загубим вярата, че изразяването на публичното мнение нашата увереност в свободата като върховна ценности, в достойнството на човека и т.н., ние тогава сме абсолютно загубени.
Ние като страна имаме нужда повече от такава вяра. Ние говорим понякога, че сме прекалено търпеливи като манталитет, за разлика от други хора, нямаме култура на протеста, ние очакваме някакви външни сили да ни решат въпроса. Това са познатите наши оплаквания, но както проявяваме разбиране към тези оплаквания, ние трябва да изразяваме по-голяма решителност, защото решителността е основно качество, което определя човешкостта.
Не е просто човечността, която е по-скоро морална позиция, а това, което определя облика на човека и неговото място в света. Тук никой не може да ни помогне, от никъде не може да внесем ресурси, не може да чакаме чуждестранни инвеститори да дойдат и да инвестират в нас. Това е нещо, което трябва да го разберем. Само ние може да го решим. Ние може да получим по различните програми, подкрепа от ЕС, от други хора, които имат доверие в нас, от инвеститори, които смятат, че тук могат да въртят бизнес, нали много неща могат да се случат – такъв е отвореният свят. Това е предимството на отвореният свят.
Но ценностният мотив, нашата решителност, нашето достойнство ни е дадено или както се казва в най-великото откритие на човечеството или то е откритие на Запада – всички хора се раждат свободни и равни по достойнства и права. Това показва, че ние като човешки същества трябва да го знаем и никога да не го забравяме, но някой могат да кажат, че Бог ни е дарил с тези неща, ние сме длъжни пред себе си. В противен случай ставаме хора, които живеят в едно безконечно, меланхолично състояние каквато е основната тема в моята книга "Българската меланхолия" - ние непрекъснато да имаме добри желания и ценности да вярваме и да се чувстваме безсилни, че можем. Степента, в която човек не вярва в степен той губи от своя човешки облик.
Тук бих припомнил една мисъл на Макс Вебер: "Има ситуации, в които трябва да се повярва в невъзможното". Може нещата да изглеждат зле сега, на последно място по един европейски показател, на последно място по друг, на първо място по някакъв негативен показател – все нелицеприятна картина за страната, която толкова обичаме. И тези неща изискват решителност. Ние трябва да сме решителни. Ако ще се борят специализираните органи и други, пряко отговорни за престъпност и такива негативни неща, трябва да има решителност.
Няма нужда някои хора непрекъснато да излизат и да пропагандират. Няма нужда от това и трябва да са го разбрали вече. Има хора, чиято работа е в тишината, в резултата – когато го има този резултат, веднага се вижда какво е направено. А не обратното – всяка сутрин да ни занимават с едни и други неща и работата да си е пак същата. Този пропагандистки стил и това го казвам със загриженост и за тези, които го практикуват – оставете го това, това не е важно, има други хора, които да говорят. Има анализатори, има коментатори, има репортери те ще го кажат", казва проф. Фотев.
Вашите коментари