Бившият руски разузнавач говори за „нормални отношения“ с Москва, но сам посочва и цената им — по-мек език към руската политика и историческото минало.
Бившият руски разузнавач Леонид Решетников приветства изборната победа на „Прогресивна България“ и Румен Радев като знак, че част от българското общество иска връщане към по-близки отношения с Москва. В интервю за „Дневен ред“ на Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, коментирано и в ефира на БНР, Решетников заявява: „Има много българи, на които им омръзна да бъдат обикновена марионетка на Запада и искат нормални отношения с Русия.“
Думите му идват дни след предсрочните парламентарни избори, на които „Прогресивна България“ спечели 44.594% и 1 444 924 гласа, според окончателните данни на ЦИК. ГЕРБ-СДС остана втора сила с 13.387%, а ПП-ДБ — трета с 12.618%.
Решетников представя резултата като вот за промяна във външнополитическия тон. Според него Радев е спечелил, защото е започнал да говори за „нормални отношения с Русия“, а за него това означава не само дипломатически диалог, но и икономически връзки, включително преференции за цени на нефт, газ и други руски продукти.
Най-показателна обаче е формулировката му за цената на подобни отношения. На въпрос „с какво ще плаща“ България, Решетников отговаря: „С по-спокойни оценки на нашето историческо минало, с нормални думи и отношения към Русия и нейната политика.“ Тази реплика превръща разговора за „нормализация“ в нещо повече от икономическа оферта — тя е очакване София да смекчи и политическия си език към Москва.
Фигурата на Решетников има особена тежест в българския политически контекст. БНР го описва като бивш разузнавач от КГБ и близък до Владимир Путин генерал, чието име се свързва с издигането на Румен Радев за президент през 2016 г. Според публикацията той е известен у нас и с твърдението, че е посъветвал тогавашния лидер на БСП Корнелия Нинова да номинира Радев.
Самият Решетников отрича да е имал решаваща роля. В интервюто той казва, че разговорът с Нинова за Радев е продължил „20 секунди“ и че по онова време дори в БСП не са знаели подробно кой е бившият командир на ВВС. Въпреки това името му от години остава част от българския спор за руското влияние и за началото на политическата кариера на Радев.
Москва вече даде сигнал, че гледа положително на възможен диалог с бъдещо управление около Радев. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви след изборите, че на Русия ѝ „импонират“ думите на Радев за прагматичен диалог с Москва, но уточни, че е преждевременно да се говори за промяна в общоевропейските настроения към Русия.
Точно тук е основното ограничение пред руския прочит на изборния резултат. България е член на ЕС от 1 януари 2007 г., а членството в НАТО е централен елемент от външнополитическата ѝ рамка. Освен това ЕС продължава санкционния натиск срещу Русия заради войната в Украйна, като през април прие 20-и пакет от мерки срещу руски енергийни приходи, военно-промишления комплекс, търговията и финансовите услуги.
Затова „нормални отношения“ с Русия в българския контекст не могат да означават просто връщане към предишния модел на газова, политическа и медийна близост. Всяко ново правителство ще трябва да се движи между три реалности: очакванията на част от електората за по-малко конфронтация с Москва, ангажиментите на България към ЕС и НАТО и продължаващата война на Русия срещу Украйна.
В изказването на Решетников има и друг важен сигнал — Москва не очаква непременно рязък завой на София, а по-скоро промяна на тона. OFFNews цитира думите му, че не очаква от Радев промяна в политиката на България, „освен може би в културната и историческата част“. Това показва, че Кремъл може да търси първо символична нормализация — по-меко говорене, по-малко остри оценки и възстановяване на културно-исторически канали на влияние.
Интервюто на Решетников е важно не защото определя българската политика, а защото показва как тя се чете в Москва. За руската страна победата на Радев е шанс за пробив в досегашната евроатлантическа линия на София — дори ако този пробив започне не с договори, а с език, символи и исторически разкази.
Големият въпрос вече е дали бъдещото мнозинство ще превърне „прагматичния диалог“ в корекция на тона, или в по-дълбока промяна на курса. Решетников даде ясно да се разбере какво би искала Русия. Отговорът ще зависи от това каква цена е готова — или не е готова — да плати България.
Вашите коментари